— Вече ги проверяват — добави той по пътя към светлосиния шевролет — един от многото служебни автомобили, купени с парите на данъкоплатците. — Скоро всичко ще е ясно.
4
Джон Мейо беше с един агент на име Рей Ноулс. Пътуваха по Шосе 40 към мотел „Слъмбърланд“. Караха жълтокафяв нов форд и тъкмо изкачваха последния хълм, след който щяха да получат пряка видимост към мотела, когато спукаха гума.
— Ех, че гадост! — ядоса се Джон, когато колата се задруса нагоре-надолу и затегли надясно. — Скапано правителствено снабдяване. Скапани регенерати.
Той спря върху мекия банкет и включи аварийните мигачи.
— Ти продължавай. Аз ще сменя проклетата гума.
— Ще ти помогна — предложи Рей. — Няма да ни отнеме повече от пет минути.
— Не, продължавай. Мотелът е точно зад този хълм, трябва да е там.
— Сигурен ли си?
— Да. Аз ще те настигна. Освен ако и резервната е спукана. Не бих се учудил.
Покрай тях мина пърпорещ фермерски камион. Същият, който О. Дж. и Брус Кук видяха пред хейстингския ресторант.
Рей се ухили.
— Дано да не е. Иначе ще трябва да пишеш искане в четири екземпляра, за да получиш нова.
Джон не отговори на усмивката.
— Като че ли не го знам — свъси се той.
Отидоха до багажника и Рей го отключи. Резервната беше в добро състояние.
— Добре — подкани Джон. — Тръгвай.
— Наистина няма да ни отнеме повече от пет минути да сменим това чудо.
— Вярно е. И онези двамата сигурно не са в този мотел. Но трябва да действаме по правилата. В края на краищата те трябва да са някъде.
— Добре.
Джон извади крика и резервната гума от багажника. Рей Ноулс го погледа за миг и тръгна по банкета към мотел „Слъмбърланд“.
5
Точно след мотела, върху банкета на Шосе 40, стояха Анди и Чарли Макджий. Опасенията на Анди, че някой може да забележи липсата на колата им, се оказаха напразни: жената на рецепцията не се интересуваше от нищо друго, освен от малкото телевизорче „Хитачи“ на бара. Един миниатюрен Фил Донахю17 бе пленен вътре и тя го гледаше жадно. Анди й подаде ключа и без дори да откъсне поглед от екранчето, администраторката го пусна в малък прорез с дежурната фраза:
— Надявам се, че сте доволен от престоя си тук? — трудеше се над кутия шоколадови сладкиши с кокосово брашно и беше я преполовила.
— Определено — отвърна Анди и излезе.
Чарли го чакаше отвън. Жената му бе дала квитанция и той я натъпка в страничния джоб на кадифеното си яке, докато слизаше по стълбите. Монетите от олбънските телефони приглушено подрънкваха.
— Всичко наред ли е, тате? — попита Чарли, когато тръгнаха към шосето.
— Изглежда — той я прегърна през раменете.
Вдясно от тях, зад хълма, Рей Ноулс и Джон Мейо тъкмо бяха спукали гумата.
— Къде отиваме, тате?
— Не знам.
— Не ми харесва това. Страх ме е.
— Смятам, че доста сме ги изпреварили — излъга той. — Не се тревожи. Сигурно още търсят шофьора на таксито, който ни откара до Олбъни.
Но Анди се преструваше на безгрижен и си го знаеше, а вероятно и Чарли го знаеше. Самото стоене тук, край пътя, го караше да се чувства биещ на очи като избягал затворник в раиран костюм от карикатура. Престани, заповяда си той. Скоро ще започнеш да си въобразяваш, че са навсякъде — по един зад всяко дърво и храст и цяла глутница зад следващия хълм.
— Чарли… — запъна се той.
— Хайде да отидем до къщата на деди.
Той я погледна сепнат. Сънят пак се втурна в съзнанието му, сънят за риболова в дъжда, дъждът, който се бе превърнал в шума от душа на Чарли.
— Как се сети за там?
Деди бе умрял много преди Чарли да се роди. През целия си живот беше живял в Ташмор, Върмонт, едно градче съвсем малко на запад от границата с щата Ню Хемпшир. Когато деди умря, къщата край езерото бе наследена от майката на Анди, а когато умря и тя — от самия Анди. Имотът отдавна щеше да е отишъл за погасяване на данъци, ако деди не бе оставил известна сума под попечителство за тази цел.
Анди и Вики ходеха там веднъж годишно през летните ваканции, преди да се роди Чарли. Мястото се намираше на трийсет километра от най-близкия двупосочен път, в гориста, рядко населена местност. През лятото около езерото Ташмор се събираха най-различни хора. От другата страна бе градчето Брадфорт от съседния щат, Ню Хемпшир. Но по това време на годината къмпингите щяха да бъдат празни. Анди не вярваше дори пътят да е разчистен от снега през зимата.
17
Известен американски журналист, водещ на едночасова програма по телевизията, с интервюта и дискусии на интересни за жени теми. — Б. пр.