— Арсенала…
— Не виждам никаква разлика — мрачно отсече Анди и погледна към плаката на Куинси, където Ричард Никсън бе застанал пред някаква разбрицана таратайка. Ухиленият Никсън бе вдигнал юмруци с по два разтворени кебапчести пръста в знак на победа. На Анди още му беше трудно да повярва, че преди по-малко от година този човек бе избран за президент.
— Просто си помислих, че двестата долара ще ти дойдат добре.
— Защо са толкова щедри? — попита Анди с подозрение.
Куинси вдигна ръце.
— Защото държавата плаща! Не можеш ли да го проумееш? Преди две години Арсенала отпусна триста хиляди долара да се проучи възможността за серийно производство на експлодиращ велосипед — и това излезе в неделния „Таймс“. Сегашното пак трябва да е някоя виетнамска история, макар че вероятно никой не знае със сигурност. Както казва Фибър Макджий: „Идеята изглеждаше многообещаваща навремето.“ — Куинси изчука лулата си с бързи, нервни движения. — За въпросните дейци американските университети са като търговски център — тук купиш нещо, там позяпаш по витрините. Та ако не искаш…
— Хм, може и да искам. Ти ще се включиш ли?
Куинси не можа да сдържи усмивката си. Баща му притежаваше цяла верига от преуспяващи магазини за мъжко облекло в Охайо и Индиана.
— Не съм приритал за две стотачки. Пък и ненавиждам инжекциите.
— Аха.
— Виж какво, не съм тръгнал да те агитирам, за Бога, просто ми се виждаш загладнял. А и шансът да попаднеш в контролната група е петдесет на сто. Вкарват ти малко водичка и хоп — двеста долара! При това не чешмяна, забележи, а дестилирана вода.
— Можеш ли да го уредиш?
— Ходя с една от стажантките на Уонлес — каза Куинси. — За експеримента вероятно ще се съберат петдесетина кандидатури, повечето от които на натегачи, копнеещи да печелят точки пред доктор Перко…
— Стига с този прякор, моля те!
— Добре де, Уонлес — разсмя се Куинси. — Той лично ще има грижа да изхвърли подмазвачите. Моята приятелка ще гледа молбата ти да е сред приетите. А оттам нататък, драги, каквото сабя покаже.
И така, когато на таблото с обявите във Факултета по психология се появи бележката за набиране на доброволци, той попълни молба. Седмица след предаването й по телефона му се обади някаква стажантка (навярно приятелката на Куинси) и му зададе няколко въпроса. Той й отговори, че родителите му са починали; че кръвната му група е 0; че за пръв път се подлага на експеримент, провеждан от този факултет; че е редовен студент в Харисън, завършил семестриално през 69-а с много над средния успех, осигуряващ му стажантско място. И да, има навършени двайсет и една години и законното право да сключва всякакъв вид договори, обществени и частни.
Седмица по-късно с университетската поща се получи писмо, което го уведомяваше, че е одобрен, и го молеше да подпише документ за освобождаване на факултета от съдебна отговорност. „Моля носете подписания документ с вас на 6 май в стая №100 на Джейсън Гирни Хол.“
И ето го тук, предал документа, изчакал цигароубиеца Уонлес да си иде (вярно, че напомня на доктора от оня циклопски филм), отговаря на въпроси за преживявания със свръхестествен характер, заедно с единайсет други абсолвенти. Страда ли от епилепсия? Не. Баща му беше починал внезапно от инфаркт, когато Анди бе на единайсет. Майка му беше загинала при автомобилна катастрофа, когато Анди бе на седемнайсет — преживя го много тежко. От близките му роднини беше останала само сестрата на майка му, леля Кора, вече в доста напреднала възраст.
Той продължи надолу по колоната от въпроси, попълвайки „не, не, не“. Само на един въпрос отговори с „да“: „Имали ли сте счупвания на кости или сериозни навяхвания и какви?“ В предвиденото пространство отбеляза, че си е счупил левия глезен при подхлъзване по време на бейзболен мач в Малката лига6 преди дванайсет години.
Прегледа повторно отговорите си, проследявайки ги нагоре с върха на химикалката. В този момент някой го побутна по рамото и един мелодичен, леко дрезгав женски глас попита:
— Бихте ли ми услужили с химикалката, ако сте свършили? Моята спря да пише.
— Разбира се — обърна се той да й я подаде. Красавица. Висока. Светлокестенява коса, великолепна кожа. Облечена в сивосин пуловер и къса пола. Хубави крака. Без чорапи. Непреднамерена оценка на бъдещата съпруга.
Тя пое химикалката и му благодари с усмивка. Лампите хвърлиха бакърени отблясъци в небрежно прихванатата й с широка бяла панделка коса, когато отново се наведе над формуляра си.
Анди отнесе своя на стажантката в предния край на залата.
— Благодаря — каза тя автоматично като робота Роби. — Седемдесета стая, събота сутрин, девет часа. Моля, бъдете точен.
6
Бейзболна лига, организирана с търговски цели, в която участват отбори на момчета от осем до дванайсет години. — Б. пр.