— Не — простена Кап.
— Да — отговори Рейнбърд. — Аз съм Джон Рейнбърд, но съм още и Бюро за подземни геоложки проучвания на Съединените щати. Провери, ако искаш. Компютърният ми код е AXON. Провери го от твоя главен терминал. Вземи асансьора. Аз ще почакам.
Рейнбърд кръстоса крака и маншетът на десния му крачол се повдигна и разкри разпрания и издут шев на едната му мокасина. Приличаше на човек, който е способен да чака цяла вечност, ако е необходимо.
Кап премисляше бързо.
— Достъп до компютъра в режима на времеделене може. Но това все още не означава достъп до цялата информация…
— Иди да поговориш с доктор Нофтцайгър — любезно предложи Рейнбърд. — Попитай го колко начина има да получиш неограничен достъп до информацията, след като си допуснат до режима на времеделене. Преди две години едно умно дванайсетгодишно момче се намеси в компютъра ПСЗ23. А между другото аз знам твоя код на влизане, Кап. Той е BROW24 тази година. Миналата беше RASP25. Смятах го за много по-подходящ.
Кап седеше и гледаше Рейнбърд. Мозъкът му сякаш се раздели като трирингова арена. Част от него си мислеше, че никога не е чувал Рейнбърд да изприказва толкова нещо наведнъж. Друга се опитваше да свикне с мисълта, че този маниак знае всичко за работите на Арсенала. А третата си спомняше едно китайско проклятие; проклятие, което звучи измамно приятно, докато не седнеш и не се замислиш сериозно над него: „Дано изживееш интересни времена.“ През последната година и половина Кап бе изживял крайно интересни времена. Той чувстваше, че още само едно интересно нещо — и ще полудее напълно.
А после пак се сети за Уонлес… и го полази тръпка на ужас. Чувстваше се почти сякаш… сякаш… той се превръща в Уонлес. Заобиколен с демони от всички страни, но безсилен да се пребори с тях или дори да извика за помощ.
— Какво искаш, Рейнбърд?
— Аз вече ти казах, Кап. Не искам нищо друго, освен думата ти, че моята работа с Чарлин Макджий няма да свърши с пушката, а ще започне от нея. Аз искам… — окото на Рейнбърд потъмня и стана замислено, мрачно, самовглъбено — искам да я опозная по-отблизо.
Кап го погледна смразен.
Рейнбърд изведнъж разбра и презрително поклати глава.
— Не по този начин. Не в библейския смисъл. Но аз ще я опозная. Ние ще станем приятели, Кап. Ако тя е така могъща, както изглежда, ние ще станем големи приятели.
Кап понечи да се изсмее, но по-скоро се изкикоти пискливо.
Изразът на презрение върху лицето на Рейнбърд не се промени.
— Да, разбира се, ти смяташ, че това е невъзможно. Гледаш лицето ми и виждаш чудовище. Гледаш ръцете ми и ги виждаш покрити с кръвта, която ти си ми наредил да пролея. Но аз ти казвам, Кап, това ще стане. Момиченцето не е имало никакви приятели в продължение на две години. Тя е разполагала с баща си и това е всичко. Ти и нея я виждаш като мен, Кап. Там ти е голямата грешка. Гледаш и виждаш чудовище, само че в случая с момиченцето виждаш полезно чудовище. Може би е така, защото си бял. Белите виждат чудовища навсякъде — Рейнбърд пак се разсмя.
Кап най-после беше започнал да се успокоява и да разсъждава трезво.
— Защо да допускам това, дори ако всичко, което каза, е истина? Дните ти са преброени, както знаем и двамата. Ти ходиш на лов за собствената си смърт от двайсет години. Всичко останало за теб е несъществено, само хоби. И в най-скоро време ще я уловиш. Тогава край за всички ни. Защо в такъв случай да ти доставям удоволствието да получиш каквото искаш?
— Може и да си прав. Може и да ходя на лов за собствената си смърт — една по-колоритна фраза, отколкото бих очаквал от тебе, Кап. Май трябва по-често да се събужда в теб страхът от Бога.
— Ти не отговаряш на представата ми за бог.
Рейнбърд се ухили.
— По-скоро за християнски дявол, нали? Но чуй ме сега — ако действително ходех на лов за собствената си смърт, вярвам, че щях да съм я уловил много отдавна. Може и да съм дебнал на игра. Но моето желание не е да те унищожавам, Кап, нито пък Арсенала или вътрешното разузнаване на Съединените щати. Не съм идеалист. Искам само това малко момиченце. А може и да се окажа необходим, Кап. Може и да откриеш, че аз съм способен да постигна неща, за които всичките наркотици от шкафа на доктор Хокстетър ще са безсилни.
— А в замяна?
— Когато аферата Макджий завърши, Бюрото за подземни геоложки проучвания ще престане да съществува. Твоят шеф на компютъра, Нофтцайгър, ще може да промени всичките си кодове. А ти, Кап, ще полетиш с мен към Аризона с пътнически самолет. Ще се насладим на една хубава вечеря в моя любим ресторант във Флагстаф, после ще отидем до моята къща и зад нея, в пустинята, ще си устроим една чудесна малка клада и ще изгорим огромно количество документи, ленти и снимки. Дори ще ти покажа колекцията си от обувки, ако искаш.