Вкопчи се в дръжката и се напъна да вдигне чука от опорите му. Но само се напъна. Прътът бе клеясал непоклатимо в жлебовете.
Библиотекарят застана от другата страна, двамата се спогледаха и повдигнаха заедно. Люспици ръжда се впиваха в дланите на Виктор.
Не можеха да го помръднат. Времето и соленият въздух бяха слели в едно цяло чука и опорите.
Времето сякаш забави ход и се превърна в поредица от застинали картини под трепкащото сияние, досущ като кадри в прожекционна кутия.
Трак.
Детритус посегна над главата на Виктор, стисна дръжката по средата и вдигна чука, откъсвайки опорите от скалната основа.
Трак.
Другите трима се проснаха на пода, а тролът хвана дръжката с двете си ръце, замахна с чука и го завъртя към гонга.
Трак.
Трак.
Трак.
Трак.
В редуващите се кадри Детритус сякаш заемаше мигновено… трак… различни, но свързани пози — завъртя се на едното си кораво стъпало, а главата на чука… трак… описа ярка дъга в мрака.
От силата на удара гонгът отскочи толкова назад, че веригите се скъсаха и бронзовият диск се блъсна в стената.
Звукът се завърна незабавно и в огромни количества, все едно се бе събирал в незнаен язовир и изведнъж се отприщи, за да залее весело света и да удави тъпанчетата в ушите на всички слушатели.
Бууум!
Трак.
Великанската фигура върху плочата седна бавно, прахът се стичаше на мързеливи струи по нея. Отдолу се показа злато, незатъмнено от годините.
Фигурата се движеше мудно, но непреклонно, сякаш тласкана от механизъм. Едната ръка хвана удобно гигантския меч, другата се опря на плочата, докато дългите крака стъпят на пода.
Изправи се в триметровия си ръст, отпусна длани върху дръжката на меча и зачака. Зае почти същата поза както върху плочата, но вече беше нащрек, долавяше се дебнеща огромна мощ. Златният мъж изобщо не погледна четиримата, които го събудиха.
Екранът вече не се издуваше. Нещо усети присъствието на мъжа с меча и насочи цялото си внимание към него. Значи поне временно пренебрегна всички останали.
Публиката се размърда. Зрителите се събуждаха.
Виктор побутна Библиотекаря и Детритус.
— Изведете ги оттук. И по-бързо!
— Ууук!
Не се наложи да подканят обитателите на Света гора. Щом се отърси от хипнозата и видя ясно силуетите на екрана, всеки по-умен от Детритус се поддаде на внезапното желание да е колкото се може по-далеч оттук. Виктор наблюдаваше как скачат от седалките и се блъскат на изхода.
Джинджър понечи да тръгне с гъмжилото. Виктор я възпря.
— Още не. Не е наш ред.
— Какво означава това? — сопна се момичето.
Той поклати глава.
— Ние трябва да излезем последни. Така е в Света гора. Можеш да използваш магията й, но и тя си служи с теб. Пък и не искаш ли да видиш как ще свърши историята?
— Искрено се надявах да гледам края от много голямо разстояние.
— Добре, но помисли и за друго… Ще минат две-три минути, докато всички се измъкнат. Защо не почакаме да освободят пътя?
Чуваха воплите във фоайето и блъсканицата в началото на тунела.
Виктор мина по внезапно опустялата пътека и седна на последния ред.
— Дано на стария Детритус му стигне умът да не крепи отново тавана.
Джинджър въздъхна и се настани до него.
Виктор метна крака върху предната седалка и порови в джобовете си.
— Искаш ли малко пукана царевица?
От тук златният мъж изглеждаше дребен под екрана. Стоеше, склонил глава.
— Да знаеш, той наистина прилича на чичо ми Осуалд — установи Джинджър.
Екранът потъмня толкова ненадейно, че нахлулата чернота почти се чуваше.
„Сигурно досега се е случвало в десетки вселени — умуваше Виктор. — Дивата идея връхлита, но нещо пробужда златния мъж — Осуалд или както се казва. И той я овладява. Или каквото там прави. Може би където се появи Света гора, идва и този Озрик.“
Възникна точица алена светлина и нарасна с изумителна скорост. На Виктор му се стори, че пропада в шахта.
Златната фигура вдигна глава.
Светлината се кривеше в хаотични очертания. Екранът изчезна. Нещо напираше да влезе в света, заместило образите в отсрещния край на залата. Нещо, което отчаяно се бореше да съществува.
Златният мъж замахна с меча.
Виктор разтърси Джинджър за рамото.
— Май е време да си ходим.
Мечът нанесе удар и златно сияние заля залата.
Двамата тичаха през фоайето, когато първият трус разлюля пода. Вторачиха се в зейналата паст на тунела.