Затова просто замахна. Не само цапардоса обирджията с опакото на дланта си, ами го запрати в отсрещната стена.
После огледа спасената жертва, която още се свиваше уплашено.
— Надявам се, че не пострадахте.
— Не мърдай!
— Нямах такова намерение — сподели Виктор.
Силуетът се показа от мрака. Под едната си мишница стискаше пакет, а китките си бе вдигнал пред лицето в странен жест — палците и показалците под прав ъгъл и събрани, така че очичките на нисичкия човек сякаш надничаха през рамка.
„Аха, май прави знака срещу зло око — предположи Виктор. — Наистина прилича на магьосник с тези безбройни символи по дрехата си.“
— Изумително! — възкликна непознатият, примижавайки зад пръстите си. — Би ли обърнал глава настрани? Страхотно! Жалко за носа, но сигурно ще измислим подходящия ракурс. — Пристъпи напред и се помъчи да обгърне с ръка раменете на спасителя си. — Имаш късмет, че ме срещна днес.
— Така ли? — промърмори Виктор, като си помисли, че в случая късметлия е другият.
— Тъкмо търсех човек с твоя типаж — обяви дребосъкът.
— Извинете, но защо ли се заблудих, че ви предстоеше да бъдете ограбен?
— Опитваше се да ми отнеме това. — Непознатият тупна пакета под мишницата си и изтръгна звук като от гонг. — Но нямаше да му послужи.
— Безполезно ли е? — прояви любопитство Виктор.
— Безценно е.
— Е, значи нищо лошо не е станало — установи Виктор.
Мъжът се отказа да го прегръща през раменете поради прекалената им ширина и се задоволи да го потупа покровителствено по едното от тях.
— Но мнозина щяха да останат разочаровани — добави той. — Виж сега… Имаш добра стойка. В профил изглеждаш задоволително. Е, момко, искаш ли да влезеш в бизнеса с подвижните образи?
— Ъ-ъ… — проточи Виктор. — Не ми се вярва.
Непознатият се опули.
— Нали чу какво те попитах? За подвижните образи?
— Да.
— Всички искат да са в бизнеса с подвижните образи!
— Не, благодаря — учтиво отвърна Виктор. — Убеден съм, че е смислено занимание, но не изпитвам желание да движа никакви образи.
— Ей, говоря ти за подвижните образи!
— Вече чух.
Дребосъкът поклати глава.
— Е, ти направо грабна жълтата фланелка днес. За пръв път от много седмици срещам човек, който не напира да нахълта в бизнеса с подвижните образи. Мислех си, че всеки иска да се занимава с тях. И щом те видях, рекох си: „Той ще очаква за благодарност да го вкарам в бизнеса.“
— Благодаря, но не мисля, че раздвижването на някакви образи ще ми допадне — отново отказа Виктор.
— Все пак съм ти длъжник.
Човекът порови в джоба си и извади визитна картичка. Виктор я прочете.
Томас Среброриб
Интересна и поучителна кинематография
Филми на една и две ролки
Почти неизбухлив материал
Света гора 1
— Запази я. В случай че си промениш мнението — натърти Среброриб. — В Света гора всички ме познават.
Виктор позяпа визитката.
— Благодаря — смънка неохотно за кой ли път. — А… вие да не сте магьосник?
Среброриб впи сърдит поглед в него.
— Откъде ти хрумна такава нелепост? — попита троснато.
— Носите някакво расо с магически символи…
— Магически символи ли?! Вгледай се по-внимателно, момко! Те изобщо не са измамните символи на смехотворна и остаряла система от вярвания! Това са знаци за принадлежност към прогресивна професия, чиято кристалночиста зора в момента се… се… ами зазорява! Ха, магически символи! — изсъска дребосъкът с изпепеляващо презрение. — А и това са работни дрехи, не някакво си расо — добави с тежък укор.
Виктор се взря в извезаните по работните дрехи полумесеци, звезди и други чудати завъртулки. Знаците на прогресивната професия, чиято зора тъкмо се зазоряваше, по нищо не се различаваха от измамните символи на смехотворната и остаряла система от вярвания. Но може би сега не му беше времето да изтъкне този факт.
— Извинете — промълви Виктор. — Явно не съм ги разгледал внимателно.
— Аз съм алхимик — допълни Среброриб не много по-приветливо.
— О, значи превръщате оловото в злато, такива ми ти работи — вметна Виктор.
— Не оловото, момко. Светлината. С оловото нищо не постигнахме. Светлината — в злато…
— Тъй ли? — любезно смънка Виктор.
А Среброриб се зае да разпъва триножник насред площада.