Злодеят развърза момичето и двамата се отдалечиха нанякъде. Човекът зад кутията престана да върти ръчката, запали цигара и вдигна капака на кутията.
— Всичко ли хванахте?
Чу се хорово писукане.
Виктор се примъкна и потупа мъжа по рамото.
— Спешно съобщение за господин Среброриб…
— Той е в офиса ей там — посочи мъжът през рамо, без дори да го погледне.
— Благодаря.
Първата барака, в която Виктор надникна, побираше само сумрачни редове от малки клетки. В тях неясни силуети се нахвърляха срещу решетките и цвърчаха. Той побърза да затръшне вратата.
Щом отвори съседната, зърна Среброриб, седнал зад бюро, осеяно със стъклени детайли и купища хартии. Не вдигна глава.
— Остави го там — нареди разсеяно.
— Аз съм, господин Среброриб — промълви Виктор.
Другият се опули мътно към него, сякаш Виктор беше виновен, че не можеше да си го спомни.
— Да?
— Дойдох заради онази работа, сещате ли се?
— Каква работа? Защо трябва да се сетя? И как, по дяволите, си се вмъкнал тук?
— Влязох в бизнеса с подвижните образи — изтъкна Виктор. — Но с чук и няколко пирона последствията от влизането ми може бързо да се поправят.
По лицето на Среброриб се изписваше нескрита паника. Виктор извади визитката и я размаха с надеждата, че така ще помогне.
— В Анкх-Морпорк? — подсказа услужливо. — Онази вечер? Когато ви заплашиха?
Настъпи мигът на откровението.
— О, да — отдъхна си Среброриб. — А ти си момъкът, който малко облекчи положението.
— Тогава ми казахте да дойда, ако поискам да движа образи — напомни Виктор. — Тогава не исках, но сега искам — усмихна се лъчезарно.
В същото време си мислеше: „Ще се измъкне. Вече съжалява за предложението. Ще ме върне в края на опашката.“
— Е, разбира се — подхвана Среброриб, — мнозина талантливи люде мечтаят да се занимават с подвижни образи. Съвсем скоро ще имаме и звук. Впрочем ти да не си дърводелец? Имаш ли опит в алхимията? Някога да си дресирал духчета? Изобщо сръчен ли си в ръцете?
— Не — призна си Виктор.
— Пееш ли?
— По малко. В банята. Но не особено звучно — постара се да бъде обективен Виктор.
— А танцуваш ли?
— Не.
— С мечовете как си? Знаеш ли как да ги държиш?
— Имам представа — сдържано отвърна Виктор.
Понякога бе размахвал сабя в гимнастическия салон. И нито веднъж не бе заставал срещу истински противник, защото магьосниците по принцип се гнусят от телесните упражнения. От другите обитатели на Университета само Библиотекарят влизаше в салона, и то за да повиси на халките и въжетата. Но Виктор бе усъвършенствал енергично бойните си похвати пред огледалото и то не успя да го победи нито веднъж.
— Ясно — мрачно промърмори Среброриб. — Не пееш. Не танцуваш. Знаеш как да държиш меч.
— Аз обаче два пъти ви спасих живота — изтъкна Виктор.
— Два пъти ли? — сопна му се Среброриб.
— Ами да — потвърди Виктор и си пое дъх. Вече рискуваше. — Тогава и в момента.
Мълчанието се проточи. После Среброриб промълви:
— Искрено те съветвам да не се държиш така.
— Извинете, господине — удари го на молба Виктор, — всъщност не съм от този тип хора. Но вие ме поканихте, извървях толкова път дотук, нямам пари, гладен съм и ще върша всичко, което поискате. Каквото и да е. Моля ви!
Среброриб го гледаше разколебан.
— Дори си готов да играеш ли?
— Не разбрах…
— Да се мотаеш и да се преструваш — обясни Среброриб.
— О, да!
— Жалко. Такова схватливо образовано момче… С какво се занимаваше досега?
— Учех за… — Виктор си спомни навреме за неприязънта на Среброриб към магьосниците — … за чиновник.
— И за това ли вече се иска образование?
— Но не знам дали имам дарба да играя.
Среброриб се изненада.
— А, ще се справиш. Страшно трудно е да играеш зле в занаята с подвижните образи. — Бръкна в джоба си и извади монета от един долар. — Ето, вземи си нещо за ядене. — Изгледа посетителя си отгоре до долу. — Чакаш да ти кажа още нещо ли?
— Е, надявах се да ми обясните как става.
— В какъв смисъл?
— Онази вечер в града гледах вашия… вашия филм. — Виктор леко се възгордя, че си спомни думата. — И изведнъж ми се прииска да правя това повече от всичко друго на света. Дори нищо друго не съм искал през целия си живот!
Лицето на Среброриб се разкриви в усмивка на облекчение.
— А, това ли било… Магията на Света гора. Не е магьосничество — добави веднага, — което е пълно със суеверия и бръщолевене. Твърдо не. Тази магия е за обикновените хора. Умът ти искри от възможностите, които ти се откриват. Знам, защото и моят искреше — сподели накрая.