Тържествената тишина беше съсипана от тихичко кискане.
Диблър бавно се озърна. Не видя никого зад себе си освен сивкаво помиярче, което седеше на сянка върху купчина дъски. Кучето разгада изражението му и наклони глава настрани.
— Бау? — каза то ясно.
Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото потърси с очи има ли нещо подходящо за мятане, но осъзна навреме, че нарушава образа си, и пак се вторачи във впримчения Среброриб.
— Знаеш ли — сподели още по-искрено, — за мен е истински късмет, че те срещнах.
Обядът в една кръчма лиши Виктор от целия долар, че и от още два пенса. Състоеше се от купичка супа. Съдържателят заяви, че тук поначало била голяма скъпотия, защото всичко се докарвало отдалеч. Нямало стопанства около Света гора. Пък и кой ще си гледа селската работа, като може да се захване с филмите?
После Виктор се яви при Техничаря за пробни снимки.
От него се искаше да стои неподвижно около минута, докато човекът го оглеждаше втренчено над кутията си. Накрая Техничаря отсече:
— Така. Имаш дарбата, хлапе.
— Но аз не правих нищо — смути се Виктор. — Казахте ми да не мърдам.
— Ъхъ, това се искаше от теб. Ето от какво имаме нужда. От хора, които умеят да не мърдат. Не от надуто перчене като в театъра.
— Само че още не сте ми обяснил какво вършат духчетата в кутията.
— Ами погледни.
Техничаря разхлаби две закопчалки и цяла редица зли очички се впериха във Виктор.
— Ей тия шест дяволчета — посочи Пилски предпазливо, за да не го одраскат малките нокътчета — надзъртат през дупката отпред и рисуват каквото видят. Трябва да са шест, чатна ли? Двама рисуват, другите четирима духат да съхне бързо. Защото идва време за следващата снимка. При всяко завъртане на ей тази ръчка прозрачната лента се навива надолу за следващия кадър.
Техничаря завъртя ръчката и духчетата се разцвърчаха уплашено.
— Какво ги тревожи? — попита Виктор.
— А, ръчката върти и малко колелце с камшичета. Няма друг начин да ги накараш да работят пъргаво. Обикновено духчетата са много лениви дребосъци, от мен да знаеш. Обратна връзка, ако схващаш. Колкото по-бързо въртиш ръчката, толкова по-бързо се пренавива филмът и те рисуват още по-бързо. Само че трябва да налучкаш скоростта. Много важна работа е въртенето на ръчката.
— Но всичко това не е ли малко… жестоко?
Техничаря като че се изненада от въпроса.
— Няма такова нещо. Полага ми се почивка на всеки половин час. Според правилника на Гилдията на въртящите.
Пилски се премести пред друга кутия с отворен заден капак. В нея имаше мудни наглед гущери, които зяпнаха Виктор печално.
— Не сме много доволни от тази история — сподели Техничаря, — но засега по-добро няма. Виждаш ли, обикновеният саламандър си се излежава в пустинята по цял ден и попива светлината, а когато се уплаши, я изхвърля. Един вид самозащита. Филмът се върти, а този капак се вдига и спуска, тяхната светлина минава през филма, после през тези лещи и стига до екрана. Общо взето, проста работа.
— Как ги плашите? — уточни Виктор.
— Не виждаш ли ръчката отстрани?
— А-а…
Виктор докосна замислено снимачната кутия.
— Е, дотук разбрах. Правите множество малки картинки. И ги превъртате бързо. Значи би трябвало да виждаме само размазани сенки на екрана, но не е така.
— Ами… — Техничаря се почеса многозначително по носа. — Професионална тайна на Гилдията на въртящите, ако се досещаш за какво говоря. Предава се само от поколение на поколение посветени в занаята — добави той важно.
Виктор се взря в очите му.
— Защо ли се заблуждавах, че филми се правят едва от няколко месеца?
Пилски неволно отбягна погледа му.
— Да, де, засега си предаваме тайната един на друг. Но щом минат няколко години, ще има на кого още да я… Не пипай там!
Виктор гузно си дръпна ръката от купчината кутии на тезгяха.
— Ей това са филмите, за които все си приказваме. — Техничаря полека ги избута встрани. — Иска се внимание. Не бива да се сгорещяват, защото са направени от октоцелулоза, а не понасят и силните сътресения.
— Какво може да се случи? — смънка Виктор, впил поглед в кутиите.
— Знае ли човек? Никой не е оцелял, за да ни просвети.
Пилски видя изражението на Виктор и се ухили.
— Не е твоя грижа — успокои го. — Ти ще стоиш пред снимачната кутия.
— Да, но не знам как да играя — въздъхна Виктор.
— А можеш ли да изпълняваш каквото ти се каже?