Сол стърчеше над художника, който изписваше табелите с диалога. Вдигна глава, щом Виктор и Джинджър ги доближиха.
— Така… Всички по местата си. Веднага се заемаме със сцената в балната зала.
Имаше много самодоволен вид.
— Разбрахте ли се за репликите? — провери Виктор.
— Няма проблеми — натърти Сол и се озърна към слънцето. — Много време прахосахме, хайде да не го губим повече.
— Чудя се как накара Гърлото да отстъпи…
— Нямаше никакви доводи в своя полза. Прибра се в кабинета си, сигурно се цупи — надменно съобщи Сол. — Всички да внимават, трябва да…
Художникът подръпна ръкава му.
— Господин Сол, не знам какво искате да напиша за голямата сцена, щом Виктор няма да говори за ребърца…
— Човече, не ме разсейвай повече!
— Само ми подхвърлете някаква идея…
Сол решително махна пръстите му от ръкава си.
— Честно казано, не ми пука какво ще надраскаш.
Запъти се към декорите.
Художникът остана насаме с проблемите си. Взе четката. Устните му помръднаха, оформяйки думите.
— Хъ… Това си го бива.
Банана Н’серсем, най-хитроумният ловец в необятните жълти равнини на Клач, със затаен дъх намести последната малка част на механизма. Дъждът трополеше по покрива на колибата му.
Ето. Готово.
Никога не бе изработвал такова нещо, но знаеше, че го е направил добре.
Улавяше в капаните си всевъзможни животни — от зебри до тарги. И какво от това? Вчера обаче закара поредния товар кожи в Н’кух и чу някакъв търговец да разправя, че ако някой изобрети съвършен капан за мишки, светът тутакси щял да проправи път към прага му.
Лежа буден цялата нощ, потънал в размисъл. Още със зазоряване взе една клечка, начерта няколко схемички на пръстените стени на колибата и подхвана работата. Преди да напусне града, бе огледал няколко капана за мишки. Прецени, че са твърде далеч от съвършенството. Не бяха направени от ловец.
Пак взе клечката и полека я пъхна в механизма.
Щрак!
Да, съвършенство…
Оставаше само да отиде отново в Н’кух и да потърси търговеца…
Дъждът направо гърмеше. Всъщност шумът по-скоро напомняше за…
Когато Банана дойде на себе си, лежеше сред останките от колибата си по средата на широка цял километър ивица от отъпкана кал.
Зяпна съсипания си дом. Огледа новия кафяв път, проправен до хоризонта. Взря се в тъмния сивкав облак, мержелеещ се в далечния му край.
После сведе очи. Съвършеният капан за мишки представляваше отчетливи плоски чертички в огромен отпечатък от крак.
— Не знаех, че съм го направил чак толкова съвършен…
Ако се вярва на историците, решителната битка, сложила край на гражданската война в Анкх-Морпорк, се провела между два оредели отряда от изтощени до припадък мъже, и то в някакво блато през ранно мъгливо утро. Макар че една от враждуващите страни си приписала победата по-късно, на практика резултатът бил „Гарвани — 1000 точки, хора — 0 точки“. Впрочем така е след почти всички битки.
И старшият, и младшият Диблър бяха единодушни, че под тяхно ръководство нямаше да се размине с толкова долнопробна войничка. Било същинско престъпление, че някой е допуснал такъв повратен момент в историята да се състои без участието на многохилядни войски, камили, укрепления, валове, обсадни кули, конница и множество бойни флагове.
— Отгоре на всичко са се трепали в скапана мъгла — мърмореше и Техничаря. — Били са крайно немарливи към осветлението.
Той огледа филмовото бойно поле, пазейки очите си с длан от яркото слънце. Сцената щеше да бъде заснета от всички възможни ъгли с помощта на единадесет майстори на ръчката. Един по един те даваха знак с изпружен палец, че са готови.
Техничаря Пилски потропа по кутията пред себе си.
— Готови ли сме, момчета?
Отвърна му хор от пискливи гласчета.
— Браво на вас — похвали ги. — Ако тоя път не се олеете, ще имате допълнителна порция гущерско за следобедния чай.
Стисна ръчката с едната си ръка, а с другата вдигна мегафона пред устата си.
— Чакаме знак, господин Диблър!
ССПГ кимна и щеше да размаха ръка, но пръстите на Сол се впиха в мускулите му. Племенникът се взираше пронизващо в подредената за бой конница.
— Един момент — помоли сдържано, сви длани пред устата си и се разкрещя: — Ей, ти! Петнайсетият рицар отдясно! Да, на тебе говоря! Имаш ли нещо против да развееш знамето си? Благодаря ти. Моля те, отиди незабавно при госпожа Космипилитска за друго знаме. Още веднъж благодаря.