… могат да бъдат изчислени по броя и силата на…
… уумм… уужмУУММ.
Ковчежникът се усети, че е затаил дъх.
… на изхвърлените сачми, а по моя преценка при сериозни смущения…
Пльок.
… реакцията може да надхвърли…
Пльок.
… две сачми…
Пльок.
… на разстояние десет сантиметра…
Пльок.
… за период от…
Пльок.
… един…
Пльок.
… месец.
Пльок.
Гаспод се събуди и побърза да заеме поза на будна готовност.
Някой викаше сдържано, като че искаше да му се притекат на помощ, но само ако това не затруднява излишно никого.
Кучето се помъкна нагоре по стъпалата. Вратата беше открехната. Побутна я с муцуна.
Виктор лежеше по гръб, вързан за стола. Гаспод седна и го загледа изпитателно, сякаш очакваше да направи нещо интересно.
— Е, добре ли сме? — попита след малко.
— Недей да се размотаваш, идиот такъв! Развържи възлите.
— Може да съм идиот, ама не съм аз вързаният в тая стая — безстрастно отбеляза кучето. — Тя те изненада, а?
— Май съм задрямал за малко — призна Виктор.
— За малко, значи. Колкото тя да стане от леглото, да накъса чаршафа на ивици и да те върже на стола.
— Добре, де, добре. Можеш ли да ги прегризеш със зъби?
— С тия мои зъби ли? Мога обаче да доведа някого — ухили се Гаспод.
— Ъ-ъ, не знам дали идеята е много…
— Не се притеснявай. Ей сега се връщам.
— Може би няма да е лесно да обясня… — подвикна Виктор след него, но Гаспод вече се провираше през уличките и дворчетата към задната ограда на „Векът на Плодния прилеп“.
Примъкна се съвсем близо до нея. Чу подрънкване на верига.
— Пляси? — прошепна дрезгаво.
Чу се радостен лай.
— Пляси добро момче!
— Ъхъ — въздъхна Гаспод. — Ъхъ.
Дали и той е бил такъв преди? И да е бил, поне не помнеше.
— Аз добро момче!
— Ясно, де. По-тихо — промърмори Гаспод и някак промъкна артритните си стави под оградата.
Пляси го облиза по муцуната.
— Стар съм за такива акробатики — сумтеше Гаспод и огледа нишата на Пляси. — Хлабав нашийник на верига… А стига, бе. Недей да я опъваш, тъпанар нещастен! Дръпни се назад. Още малко. Браво на тебе.
Гаспод пъхна лапа под нашийника и го изхлузи през главата на Пляси.
— Видя ли? Ако всички знаехме как да го правим, щяхме да завладеем света. Стига си се лигавил. Имаме нужда от тебе.
Пляси тутакси наостри уши и провеси език. Ако можеше да отдаде чест, би го направил.
Гаспод пак се провря под оградата и зачака. Чуваше стъпките на Пляси от другата страна, но грамадното куче май се отдалечаваше.
— Недей, бе! — засъска му. — Ела насам!
Няколко меки бързи крачки, мощно отблъскване… и Пляси прескочи високата ограда, приземявайки се безупречно на четирите си лапи.
Гаспод се зарадва, че не си глътна езика.
— Добро момче… — смотолеви. — Да, добро момче.
Виктор се подпря да седне и си разтри тила.
— Хубавичко се праснах, когато столът се килна назад.
Пляси го гледаше нетърпеливо, захапал останките от чаршафа.
— Какво чака? — учуди се Виктор.
— Трябва да му кажеш, че е добро момче — обясни Гаспод.
— Не иска ли мръвка или бучка захар, или нещо подобно?
Гаспод завъртя глава.
— Просто му кажи, че е добро момче. За едно куче това е по-приятно и от пачка твърда валута.
— Нима? Е, щом трябва… Пляси, ти си добро момче.
Вълкодавът заподскача развълнувано. Гаспод изпсува тихичко.
— Извинявай за тая гледка. Жалка картинка, а?
— Добро момче, а сега намери Джинджър — помоли Виктор.
— Слушай, това и аз го мога — трескаво забърбори Гаспод, докато Пляси се захвана да души пода. — Всички знаем накъде е тръгнала. Няма никаква нужда да…
Пляси се втурна през вратата устремно, но грациозно. Спря в подножието на стълбата и се разлая настойчиво да го следват.
— Жалка картинка — окаяно повтори Гаспод.
Над Света гора звездите наглед винаги светеха по-ярко. Разбира се, тук въздухът беше по-чист, отколкото над Анкх, почти нямаше дим и все пак… Бяха твърде големи и близки, сякаш небето се превръщаше в огромна лупа.
Пляси минаваше като мълния през дюните и понякога спираше да изчака Виктор. Гаспод се клатушкаше по-назад и хриптеше.
Следата ги отведе в падинката, която се оказа празна.
Вратата беше открехната цяла стъпка. Отъпканият пясък отпред подсказваше, че и да е излязло нещо, и да не е излязло, поне Джинджър несъмнено се е промъкнала вътре.