Гигантски издялан камък се изхлузи мудно от стената и се стовари с трясък върху седалките. Разхвърчаха се парчетии, а дълбокото боботене наоколо подсказваше, че оглушителният шум променя формата на цялата пещера.
Най-сетне стихна с дълго задавено гъргорене и последно хъркане. Хаотични тласъци и скърцане оповестиха, че древните машинарии, случайно задействани от Виктор, са проработили за последен път.
Тишината се завърна в залата.
Виктор внимателно се измъкна от музикалната яма, която вече стърчеше два-три метра над сцената, и притича до Джинджър. Тя се беше свлякла на колене и хлипаше.
— Ставай! — подкани я той. — Да се махаме по-бързо.
— Къде съм? Какво става?
— Изобщо няма време за обяснения.
Факелът припламваше бледо на пода. Вече не излъчваше отровно бялата си светлина, а беше най-обикновен почернял и почти угаснал плавей. Виктор го докопа и размаха ръка, докато не се разгоря мътно жълт огън.
— Гаспод!
— Ъ?
— Хайде, вие двамата вървете отпред.
— О, много благодаря.
Джинджър се притискаше до него, докато залитаха нагоре по пътеката между седалките. Въпреки просмукващия се в душата му ужас Виктор си призна, че усещането е много приятно. Погледът му се натъкна на останките от седящите наоколо и той потрепери.
— Май са умрели, както са гледали филм…
— Ъхъ. Трябва да е бил комедия — вметна Гаспод.
— Защо ти хрумна?
— Я ги виж как още се хилят.
— Гаспод!
— Хъ, трябва да гледаме на нещата откъм веселата им страна, нали? — заяде се кучето. — Няма нужда да се вкисваме само щото сме в проклета подземна гробница с луда любителка на котки, а факелът всеки миг ще…
— Върви, де, върви по-бързо!
Тичаха и се препъваха по пътеката, плъзгаха се неприятно по водораслите и доближаваха малкия свод, който ги подмамваше с великолепието на чистия въздух и дневната светлина. Факелът вече изгаряше пръстите на Виктор. Захвърли го по неволя. Поне в тунела нямаха затруднения с посоката. Надяваше се, че ако вървят до едната стена и не направят някоя страхотна глупост, непременно ще стигнат до портата. Навън сигурно се зазоряваше, скоро щяха да видят светлина.
Виктор се поизпъчи. Доста геройски се прояви. Нямаше чудовища, с които да се сражава, но вероятно дори местните чудовища бяха изгнили преди много столетия. Разбира се, беше си страшничко, но се натъкнаха само на… един вид археологически находки. Щом всичко остана зад гърба му, вече не изглеждаше толкова зле…
Пляси, който тичаше отпред, се разлая.
— Какво казва? — попита Виктор.
— Тунелът е препречен от срутване — преведе Гаспод.
— Само това ни липсваше!
— Май е станало заради твоето изпълнение на орган в залата.
— Наистина ли е препречен?
Така си беше. Виктор пропълзя по отломките. Няколко големи плочи от покрива бяха пропаднали, повличайки тонове камънак. Той подръпна и побутна тук-там, но само предизвика още едно срутване.
— Дали няма друг път навън? Защо вие, кучетата, не отидете да…
— Забрави, мой човек — спря го Гаспод. — Единственият друг изход е по ония стъпала. А те накрая потъват в морето, нали помниш? Трябва само да се гмурнеш и да се надяваш, че ще ти стигне въздухът в дробовете.
Пляси излая.
— Не приказвам на тебе! — сопна му се Гаспод. — И никога не си предлагай доброволно услугите.
Виктор продължаваше да се промушва между парчетиите.
— Не знам дали не бъркам, но май оттук светлее. Ти какво ще кажеш?
Чу как ноктите на Гаспод задраскаха по камъните.
— Може би, може би — неохотно изсумтя кучето. — Май два отломъка са се заклинили и са оставили тесен проход.
— Но достатъчно широк, за да се промъкне някой по-дребничък ли? — насърчи го Виктор.
— Знаех си, че точно това ще кажеш — сърдито промърмори Гаспод.
Виктор чу приплъзване на лапи по хлабав скален къс. След малко до него стигна приглушен глас:
— Тука се разширява малко… а тука пък е теснотия… Ама че гадост…
Тишина.
— Гаспод? — подвикна Виктор плахо.
— Наред съм. Минах. Вече виждам портата.
— Чудесно!
Въздухът се раздвижи, други лапи зачегъртаха по камъните. Виктор се пресегна предпазливо и напипа едно тяло, което яростно се промушваше напред.
— Пляси се мъчи да дойде при теб!
— Много е едър. Ще се заклещи!
Кратко кучешко сумтене, трескав напън с крака, който посипа чакъл по главата на Виктор, накрая тържествуващ лай.
— Да, де, той е по-млад и гъвкав — призна недоволно Гаспод.