Никой не слезе в Авинс или Каруше. Беше ясно, че всички в кабината пътуват към Рош Ниеж.
Мистър Шварц си имаше свои причини. Винаги му се е искало, отбеляза той, да прекара известно време във високите заснежени планини. Десет хиляди фута била добра височина. Бил чувал, че не можело да свариш твърдо яйце, когато се намираш толкова нависоко.
Мистър Шварц съвсем чистосърдечно се опита да привлече в разговора едрия, сивокос мъж в другия край на кабината, но той само го изгледа хладно през пенснето си и отново се съсредоточи в книгата си.
Мистър Шварц предложи на тъмнокосата дама да си разменят местата, за да може тя да се наслаждава на гледката. Беше доста съмнително дали дамата разбира английски. Както и да е, тя просто поклати глава и потъна още по-дълбоко в кожената яка на палтото си.
Мистър Шварц прошепна на Поаро:
— Тъжно е да видиш дама, която пътува сама и няма кой да се погрижи за нея. Когато пътува, една жена има нужда от доста внимание.
Еркюл Поаро се съгласи напълно, особено когато си спомни някои американски дами, които бе виждал да пътуват из Европа.
Мистър Шварц въздъхна. Светът му се струваше враждебен. Кафявите му очи ясно изразяваха учудване, че има твърде малко доброжелателност на този свят.
II.
На това място, толкова далеч от света или по-точно толкова високо над света, изглеждаше някак нелепо да бъдеш посрещнат от управител, облечен в редингот и лачени обувки.
Управителят беше едър представителен мъж с добри маниери. Той непрекъснато се извиняваше.
Толкова рано за сезона… няма топла вода… нещата не са разработени… Естествено, ще направи каквото може… Обслужващият персонал не е в пълния си състав… Беше много объркан от неочаквано големия брой посетители.
Всичко това беше произнесено с професионална учтивост и въпреки това на Поаро му се струваше, че зад вежливата фасада можеше да се долови болезнено безпокойство. Въпреки безупречните маниери, беше очевидно, че той е притеснен. Нещо го безпокоеше.
Вечерята беше сервирана в дълга трапезария, откъдето се откриваше гледка далеч надолу към долината. Самотният келнер, към когото се обръщаха с името Густав беше обигран и ловък. Той тичаше насам-натам, даваше обяснения по менюто и ценовата листа на вината. Тримата мъже с конски физиономии седяха на една маса. Те се смееха и говореха на френски, като постепенно гласовете им ставаха по-гръмки.
„Добрият стар Джоузеф!“, „Какво стана с малката Дениз?“, „Помните ли онзи скапан кон, дето ни разочарова в Отьой?“
Целият разговор беше много сърдечен, много свойски, но съвсем не за подобно място!
Жената с красивото лице седеше сама на една маса в ъгъла. Не поглеждаше към никого.
След вечерята при Поаро, който беше приседнал в салона, дойде управителят и фамилиарно го заприказва. Мосю трябва да бъде снизходителен към недостатъците на хотела. Все пак е извън сезона. Никой не идвал тук до края на юли. Тази дама, която мосю може би е забелязал, идвала по това време всяка година. Съпругът й бил загинал при едно катерене преди три години. Било много тъжно. Двамата били много привързани един към друг. Тя винаги идвала тук, преди да е започнал сезонът, просто защото било по-тихо. Едно свещено поклонение. Възрастният джентълмен бил известен лекар, доктор Карл Луц от Виена. Той идвал тук заради тишината и отдиха.
— Спокойно е, да — съгласи се Еркюл Поаро. — А тези господа, там? — Той посочи тримата французи. — И те ли търсят отдих, как мислите?
Управителят повдигна рамене. В погледа му отново се появи тревога, но той отвърна небрежно:
— О, туристите. Те винаги търсят нови преживявания… Самата височина е едно преживяване.
Поаро си помисли, че едва ли преживяването е толкова приятно. Усети собствения си ускорен пулс. Едно детско стихче идиотски се въртеше в главата му. Високо, високо над света, като поднос за чай, политнал нависоко в небесата.
В салона влезе Шварц. Щом зърна Поаро, очите му проблеснаха и той веднага се запъти към него.
— Разговарях с доктора. Говори доста добре английски. Евреин е. Нацистите го изгонили от Австрия. Боже, тези хора трябва да са луди! Май този доктор Луц е твърде прочут, специалист по нервните заболявания. Психоанализа, струва ми се.
Очите му се насочиха към едрата жена, която се бе загледала в снежните върхове. Той снижи глас.