— Мисля — отвърна Поаро, — че мадам Грандие е много красива жена. Мисля, че съвсем спокойно всеки би могъл да се изкачи на десет хиляди фута височина заради нея, разбира се, ако тя поиска.
— Знаете ли — отбеляза Дру, — това е любопитно. Никога не бях се замислял за нея в тази връзка. Все пак тя е идвала постоянно тук в продължение на години.
— Да, в такъв случай появяването й не би предизвикало коментари. Много е възможно това да е причината Рош Ниеж да бъде избран за среща, нали?
— Това е много добра идея, мосю Поаро — въодушевено рече Дру. — Ще погледна на нещата и от този ъгъл.
IV.
Денят мина без инциденти. За щастие, хотелът беше добре снабден. Управителят обясни, че няма причини за безпокойство. Запасите са осигурени.
Еркюл Поаро направи усилия да заговори доктор Карл Луц, но опитът му бе неуспешен. Докторът даде съвсем ясно да се разбере, че психологията е негова професионална грижа и че няма намерение да я обсъжда с аматьори. Той беше приседнал в един ъгъл и четеше дебела книга за подсъзнанието, като доста усърдно си водеше бележки.
Еркюл Поаро излезе и безцелно се заразхожда към кухненските помещения. Там поговори със стария Джейкс, който се оказа кисел и мнителен. Жена му, готвачката, беше по-откровена. За щастие, обясни тя на Поаро, хотелът разполагал с големи запаси от консерви, но самата тя нямала много добро отношение към консервираната храна. Дяволски скъпа била и въобще каква храна би могло да бъде това? Добрият Господ изобщо не бил предвидил хората да живеят, хранейки се с консерви.
Разговорът се прехвърли към хотелския персонал. Камериерките и другите келнери идвали в началото на юли. През следващите три седмици обаче не се очаквал никой или почти никой. Сега повечето хора идвали, хапвали на обед и се връщали обратно. Двамата с Джейкс съвсем спокойно се справяли с това положение.
— Преди да дойде Густав, тук вече е имало келнер, нали? — попита Поаро.
— Да, но много лош. Без всякакви умения, без опит.
— Откога работеше тук?
— Само няколко дни. Естествено, беше уволнен. Не бяхме учудени.
— Той не се ли оплака?
— О, не. Напусна без никакви възражения. Какво би могъл да очаква, все пак? Това е престижен хотел. Клиентите трябва да получават добро обслужване.
Поаро кимна и попита:
— Къде отиде той?
— Робърт ли? — повдигна рамене тя. — Несъмнено се е върнал в онова съмнително кафене, откъдето бе и дошъл.
— С въжената линия ли си отиде?
Тя го изгледа с любопитство.
— Естествено, мосю. По какъв друг начин би могъл да си отиде?
— Някой видял ли го е да си отива? — попита Поаро.
Двамата изумено се втренчиха в него.
— О, нима мислите, че е нормално, когато подобно животно си отива, да му се организира голямо изпращане? Тук всеки си има работа.
— Точно така — заключи Поаро.
Той пое обратно, като впери поглед в сградата над себе си. Беше голям хотел и само едно от крилата беше отворено в момента. В другите имаше много стаи, затворени и в лошо състояние, където беше малко вероятно да влезе някой…
Той заобиколи хотела и почти налетя на един от картоиграчите. Беше онзи с нездравия цвят на лицето и воднистите очи. Погледът му, прикован в Поаро, беше безизразен. Само устните се свиха леко, откривайки зъби като на развилнял се жребец.
Поаро го отмина и продължи. Пред него се очерта едрата, грациозна фигура на мадам Грандие.
Той ускори леко крачка и я настигна.
— Този инцидент с въжената линия е много неприятен — подхвърли той. — Надявам се, мадам, че не ви е причинил някакви притеснения?
— Напълно ми е безразлично.
Гласът й беше плътен контраалт. Тя не погледна към Поаро, зави настрани и влезе в хотела през малка странична вратичка.
V.
Еркюл Поаро си легна рано. Нещо го събуди малко след полунощ.
Някой човъркаше ключалката.
Той приседна и запали лампата. В същия момент бравата поддаде и вратата се отвори широко. На прага застанаха тримата картоиграчи. Поаро забеляза, че бяха леко пийнали. Лицата им бяха глуповати, но злобни. Поаро забеляза отблясък на бръснач.
Големият пълен мъж тръгна напред и изръмжа:
— Детективска свиня!
Избухна поток от ругатни. Тримата застрашително приближаваха към беззащитния човек в леглото.