— Чух гласове — обясни той. — Какво става?
Поаро обяви тържествено:
— Дойде подкрепление! Елате с нас, мосю. Това е един велик момент.
И пое нагоре по стълбите.
— При Дру ли отивате? — попита Шварц. — Между другото, как е той?
— Доктор Луц съобщи, че е по-добре.
Стигнаха до вратата на Дру. Поаро я отвори широко и обяви:
— Ето го вашият див глиган, джентълмени. Приберете си го жив и направете всичко възможно, за да не му се размине гилотината.
Човекът в леглото, чието лице бе все още омотано в превръзки, се опули. Полицаите реагираха бързо и хванаха ръцете му още преди да успее да мръдне.
Шварц възкликна объркано:
— Но това е келнерът Густав. Инспектор Дру.
— Това е Густав, да. Но не е Дру. Дру е бил първият келнер, Робърт, който е бил затворен в неизползваната част на хотела и когото Мараско е убил същата нощ, когато бях нападнат и аз.
VII.
По време на закуска, Поаро внимателно обясни всичко на объркания американец.
— Разбирате ли, има определени неща, които човек знае, знае със сигурност, когато е практикувал професията си дълго. Например прави ясна разлика между полицай и убиец! Густав не беше келнер. Това разбрах веднага. Но по същия начин разбрах и че не е полицай. Цял живот съм се занимавал с полицаи и знам. Той би могъл да мине за детектив пред външен човек, но не и пред човек, който сам е бил полицай.
И така, аз веднага го заподозрях. Същата вечер не пих кафето си. Излях го. Беше разумно от моя страна. По-късно същият човек влезе в стаята ми с пълната увереност, че може да претърсва спокойно, тъй като ще бъда упоен. Той прегледа вещите ми и намери едно писмо, което съзнателно бях оставил в портфейла си! На следващата сутрин Густав влезе при мен с кафето. Той ме поздрави по име и започна да разиграва ролята си с пълна увереност. Но беше притеснен, ужасно притеснен, че по един или друг начин полицията е открила следите му! Те знаеха къде се намира той и това беше цяла трагедия за него. Объркваха се всичките му планове. Беше хванат натясно като мишка в капан.
— Тъпакът му с тъпак не е трябвало да идва изобщо тук! — рече Шварц. — Какво го е накарало да дойде?
— Не е толкова глупав колкото си мислите — мрачно подхвърли Поаро. — Всъщност е имал нужда от скрито местенце, далеч от света, където би могъл да се срещне с някого и където би могъл да направи нещо.
— Кой е този някой?
— Доктор Луц…
— Доктор Луц? И той ли е престъпник?
— Доктор Луц си е действително доктор Луц, но той не е специалист по нервни заболявания, не е психоаналитик. Той е хирург, специалист по лицева хирургия. Затова е трябвало да се срещне тук с Мараско. В момента доктор Луц е беден, изгонен от страната си. Предложили са му огромна сума да се срещне с някакъв човек и използвайки своето умение, да промени лицето му. Могъл е да предположи, че този човек е престъпник, но ако си е затворил очите пред този факт. Нали разбирате, в тази чужда за тях страна, не биха могли да рискуват подобна операция в никоя частна болница. Но тук на високо, където никой не идва толкова рано през сезона, като изключим едно необичайно посещение и където управителят е човек, който се нуждае от пари и който би могъл да бъде подкупен, се е оказало най-доброто място. Но, както казах, нещата не тръгнали гладко. Мараско бил предаден. Тримата мъже, неговите телохранители, които трябвало да го намерят тук и да го пазят, не били пристигнали още, а на Мараско му се налагало да действа незабавно. Полицаят, който се преструвал на келнер, бил отвлечен и Мараско заел неговото място. Бандата поврежда въжената линия. Всичко е въпрос на време. На следващата вечер Дру е убит и бележката е закачена на гърдите му. Надявали са се, че докато връзката със света бъде възстановена, тялото на Дру ще бъде вече погребано под името Мараско. Доктор Луц извършва незабавно операцията. Но един човек трябва да замълчи завинаги — Еркюл Поаро. Така бандата бива изпратена да ме убие. Благодарение на вас, скъпи приятелю…
Еркюл Поаро се поклони с благодарност на Шварц, който отвърна:
— Значи вие наистина сте Еркюл Поаро?
— Точно така.
— И за минута не сте се заблудили от подхвърленото тяло? Вие сте знаели през цялото време, че това не е Мараско?