Сър Джордж изпъшка отново.
— Вие нищо ли не знаехте за това? — попита Поаро.
По умореното лице на Ферие отново пробяга усмивка и той каза:
— Може да не повярвате, мосю Поаро, но като всеки друг, аз бях напълно подведен. Никога не успях да разбера странното резервирано отношение на жена ми към собствения й баща. Сега ми е ясно. Тя го е познавала твърде добре. — Той направи пауза, сетне продължи: — Когато истината започна да изплува, аз бях ужасен, скептично настроен. Настояхме за оставката на тъста ми, под претекст за лошо здравословно състояние и запретнахме ръкави да поразчистим мръсотията, ако мога така да се изразя.
— Авгиеви обори! — изохка сър Джордж.
Поаро трепна.
— Страхувам се, че тази задача ще се окаже прекалено херкулесовска за нас — обади се Ферие. — Станат ли тези факти публично достояние, ще има бурна реакция в цялата страна. Правителството ще падне. Ще бъдат насрочени общи избори и най-вероятно Евърхард и неговата партия да се върнат на власт. Известна ви е политиката на Евърхард.
— Лудост. Пълна лудост — изломоти сър Джордж.
— Евърхард е способен, но безразсъден, войнствен и напълно лишен от такт — мрачно продължи Ферие. — Поддръжниците му са глупави и непостоянни. На практика това ще бъде една диктатура.
Еркюл Поаро кимна.
— Само да можеше да се потулят нещата… — изсумтя сър Джордж.
Премиерът бавно поклати глава.
— Не вярвате ли, че е възможно да се потулят? — попита Поаро.
— Вие, мосю Поаро, сте последната ми надежда — каза Ферие. — Според мен нещата са неспасяеми, прекалено много хора знаят за тях, за да може успешно да се прикрият. Ако говорим откровено, единствените две възможности, които бихме могли да използваме — сила или подкупи — е малко вероятно да дадат резултат. Държавният секретар сравни нашите неприятности с почистването на Авгиевите обори. Всъщност необходима е не по-малка сила от тази на прииждаща река или освобождаването на други огромни природни сили, с една дума, необходимо е чудо.
— В действителност, необходим е Херкулес — каза Поаро, поклащайки глава с доволно изражение, сетне добави: — Запомнете, аз нося неговото име…
— Можете ли да правите чудеса, мосю Поаро? — попита Едуард Ферие.
— Нали затова сте ме извикали? Защото мислите, че мога?
— Така е… Разбирам, че ако е възможно спасение, то ще дойде по невероятен и нестандартен начин. — Той замълча за минута, преди да продължи: — Но, вероятно вие, мосю Поаро, имате етични съображения? Джон Хамет беше мошеник и легендата за него трябва да изчезне. Може ли да се изгради честност на нечисти основи? Нямам представа. Знам единствено, че бих искал да опитам. — Той се усмихна горчиво. — Политикът иска да запази службата си и както винаги от най-благородни намерения.
— Мосю, може би опитът в полицията не ми позволява да имам много високо мнение за политиците — рече Поаро и се изправи. — Ако Джон Хамет беше все още на своя пост, не бих си мръднал и пръста, дори малкия пръст. Но знам някои неща за вас. Един човек, който наистина е велик, един от най-великите учени и умове на нашето време сподели пред мен, че вие сте „свестен човек“. Ще направя каквото мога. — Той се поклони и напусна стаята.
— Ако това не е дяволски нагло… — избухна сър Джордж.
Едуард Ферие, който продължаваше да се усмихва, каза:
— Това беше комплимент.
II.
Докато слизаше по стълбите, Еркюл Поаро беше пресрещнат от висока светлокоса жена.
— Бихте ли дошли в дневната, мосю Поаро — помоли тя.
Той се поклони и я последва.
Жената затвори вратата, придвижи един стол за Поаро и му предложи цигара. Настани се срещу него и тихо каза:
— Току-що сте се видели със съпруга ми и той ви е разказал за баща ми.
Поаро внимателно се вгледа в нея. Срещу него седеше стройна жена, все още красива, а лицето й издаваше силен характер и интелигентност. Мисис Ферие беше популярна фигура. Като съпруга на премиера тя естествено беше доста известна, а като дъщеря на Джон Хамет още повече. Дагмар Ферие олицетворяваше английски идеал за женственост.