— Чудесно! — възкликна Еркюл Поаро. — Вие също използвате това описание.
— Това, което е необходимо — продължи редакторът — за почистването на тези обори е великият пречистващ поток на общественото мнение.
— Възхищавам се на вашите чувства — рече Поаро. — Жалко, че нямате нужда от пари.
— Вижте, почакайте за сек… — припряно рече редакторът. — Не исках да кажа точно това…
Но Еркюл Поаро вече беше излязъл. Извинението му за подобно поведение беше, че не обича изнудвачите.
IV.
Евърит Дашуд, жизнерадостният млад мъж от екипа на „Бранч“, потупа Добронамерено Еркюл Поаро по гърба и каза:
— Има мръсотия и мръсотия, приятелю. Моята мръсотия е от чистите, това е всичко.
— Не смятам да поставям знак на равенство между вас и Пърси Пери.
— Проклет малък кръвопиец. Петно за професията. Всеки от нас му има зъб.
— По една случайност — каза Еркюл Поаро — в момента съм ангажиран по дребен случай за преодоляването на един политически скандал.
— Почистването на Авгиевите обори? — попита Дашуд. — Няма да се справиш, приятелю. Единственият начин да се направи това е да се отклони Темза и тя да отнесе Парламента.
— Циничен сте — отбеляза Поаро, поклащайки глава.
— Просто познавам света, това е всичко.
— Вие, струва ми се, сте човекът, когото търся. Имате авантюристична нагласа, притежавате вкус към необичайното.
— Следователно?
— Замислил съм малък план за действие. Ако съм прав, ще можем да разкрием грандиозен заговор. Ще бъде истинска сензация за вашия вестник.
— Става — бодро отвърна Дашуд.
— Отнася се до мръсен заговор срещу една жена.
— Още по-добре. Сексът винаги върви.
— Тогава седнете и слушайте.
V.
Хората вече говореха.
Литъл Уимплингтън, кръчма „Гъската“:
— Е, не мога да повярвам. Джон Хамет винаги е бил честен човек. Не като останалите политици.
— Така се говори за всички измамници, преди да ги заловят.
— Казват, че направил милиони от търговията с нефт в Арабските страни. Мошеническа работа.
— Всички са от един дол дренки. До един са мръсни мошеници.
— Евърхард няма да направи подобно нещо. Той е от старата школа.
— Хайде, все пак не мога да повярвам, че Джон Хамет е негодник. Не може да се вярва на всичко, което пишат вестниците.
— Съпругата на Ферие му е дъщеря. Прочетохте ли какво пише за нея?
Извадиха доста прелиствано копие на „Рентгенов поглед“:
Жената на самия Цезар? Научихме, че онзи ден, дама, свързана с висшата политика е била видяна в много странна компания. Заедно със своя жиголо. О, Дагмар, Дагмар, как може да си толкова палава?
Дочу се груб глас:
— Мисис Ферие не е такава. Жиголо? Това е някой от онези мазни южняци.
Друг глас му отговори:
— Никога не можеш да ги разбереш жените. Ако питаш мен, всички са откачени.
VI.
Хората говореха.
— Скъпи, за мен е ясно, че това е чистата истина. Наоми го научила от Пол, а той го научил от Анди. Тя е абсолютно покварена.
— Но тя изглеждаше толкова старомодна и почтена, откриваше базари.
— Просто камуфлаж, скъпи. Казват, че с нимфоманка. Искам да кажа, пише за всичко това в „Рентгенов поглед“. Е, не толкова открито, но се чете между редовете. Никога не можеш да разбереш как се добират до тези неща.
— Какво мислиш за политическите отсенки на скандала? Казват, че баща й злоупотребявал с партийни пари.
VII.
Хората говореха.
— Всъщност не ми се иска дори да си помисля за това, мисис Роджърс. Искам да кажа, че винаги съм смятала мисис Ферие за наистина свястна жена.
— Мислиш ли, че всички тези ужасни неща са истина?
— Както вече ти казах, не бих искала да мисля подобни работи за нея. Ето, тя откри един базар в Пълчестър през миналия юни. Бях толкова близо до нея, колкото съм близо сега до това канапе. Има толкова приятна усмивка.
— Да, но винаги съм казвала, че няма дим без огън.