— Ами да, така мисля и аз. О, Боже, вече не можеш да вярваш на никого!
VIII.
С бледо и напрегнато лице, Едуард Ферие се обърна към Поаро:
— Тези нападки срещу жена ми! Толкова цинични и долни! Ще съдя този долен боклук.
— Не ви съветвам да правите подобно нещо — рече Поаро.
— На тези мръсни лъжи трябва да се сложи край!
— Сигурен ли сте, че наистина са лъжи?
— Дявол да ви вземе, да!
— А какво казва жена ви? — попита Поаро.
За момент Ферие се обърка.
— Тя казва, че не трябва да обръщаме внимание… Но аз не мога. Всички говорят.
— Да, всички говорят.
IX.
После се появи малко съобщение във вестниците.
Мисис Ферие е получила лека нервна криза. Замина за Шотландия да се възстанови.
Предположения, слухове, достоверна информация, че мисис Ферие не е в Шотландия, никога не е и отивала в Шотландия.
Истории, скандални истории, къде всъщност е мисис Ферие…
И хората отново говореха.
— Казвам ви, че Анди я е видяла. На едно ужасно място! Тя била пияна или дрогирана с един ужасен аржентински жиголо — Рамон. Сещате се!
Още приказки.
Мисис Ферие избягала с някакъв аржентински танцьор. Била в Париж. Взимала наркотици от години. Дрогирала се до пълна самозабрава.
Бавно добродетелното обществено мнение, което в началото не можеше да повярва на клеветите, се настрои съвсем определено срещу мисис Ферие. Явно в цялата работа имаше нещо! Този тип жена не можеше да бъде съпруга на премиер-министъра. „Развратница, ето какво беше тя, истинска развратница!“
Появиха се и снимки.
Мисис Ферие, заснета в Париж, отпусната назад, в някакъв нощен клуб, ръката й фамилиарно обгръщаща рамото на мургав, очевидно порочен млад мъж.
Други бързи снимки — полуразголена на плажа, главата й върху рамото на професионален партньор за танци.
А отдолу — следния надпис:
Мисис Ферие прекарва добре…
Два дни по-късно бе заведено дело за клевета срещу „Рентгенов поглед“.
X.
От страна на обвинението, сър Мортимър Ингълуд откри делото. Той беше изпълнен с достойнство и справедливо възмущение. Мисис Ферие е жертва на долен заговор, заговор, който може да се сравни само с известния случай около огърлицата на кралската особа, описан от Дюма. Заговорът бил организиран, за да компрометира кралица Мария Антоанета в очите на народа. По подобен начин и този заговор е организиран, за да дискредитира една благородна и добродетелна дама, която в тази страна има статута на съпруга на императора. Сър Мортимър говори с дълбоко презрение за фашистите и комунистите, които в еднаква степен желаят да сринат демокрацията чрез най-долни машинации. После започна разпита на свидетелите.
Първи беше епископът на Нортъмбрия.
Доктор Хендерсън, епископ на Нортъмбрия беше една от най-изтъкнатите фигури в английската църква, честен и непорочен човек. Той беше търпим и толерантен, а също и добър проповедник. Всички, които го познаваха, го почитаха и обичаха.
Той застана пред съда и се закле, че в споменатия период от време мисис Ферие е гостувала в двореца на него и съпругата му. Тъй като била изморена от своята ангажираност в благотворителни дела, била й препоръчана пълна почивка. Посещението й е било пазено в тайна, за да се отклонят всякакви безпокойства от страна на пресата.
След епископа, свидетелства известен лекар и потвърди, че е предписал на мисис Ферие почивка и пълно откъсване от всякакви грижи.
Следващата свидетелка се наричаше Телма Андерсън.
Цялата съдебна зала се развълнува, когато тя застана пред съда. Всички веднага забелязаха поразяващата прилика на тази жена с мисис Едуард Ферие.
— Казвате се Телма Андерсън?
— Да.
— Гражданка на Дания ли сте?
— Да. Живея в Копенхаген.
— Преди време сте работили в кафене в същия град?
— Да, сър.
— Моля да ни разкажете какво се случи на осемнайсети март миналата година.
— На една от моите маси дойде английски джентълмен. Той каза, че работи за английски вестник — „Рентгенов поглед“.