— Да? — Харолд я погледна обнадежден.
— Колко пари имате в себе си? — рязко попита мисис Райе.
— Не нося много в мен — каза той и добави: — Бих могъл да телеграфирам за пари, разбира се.
Мисис Райе отбеляза тъжно:
— Сигурно ще ни трябва солидна сума. Но все пак си струва да опитаме.
Харолд почувства как в него се надига отчаянието.
— Какво сте намислили? — попита.
Мисис Райе започна решително:
— Самите ние едва ли бихме могли да прикрием случилото се, но ми се струва, че има възможност това да се направи по официален път!
— Наистина ли мислите така? — На Харолд му се искаше да повярва, но беше леко скептично настроен.
— Да, на първо място управителят на хотела сигурно ще бъде на наша страна. Той би предпочел цялата работа да се прикрие. По мое мнение, в тези отдалечени и странни балкански страни, човек би могъл да подкупи абсолютно всеки. А полицията може би е най-корумпирана от всички!
— Знаете ли, струва ми се, че сте права — бавно рече Харолд.
— За щастие, не мисля, че някой от хотела е дочул нещо.
— Кой е в стаята срещу вашата и до тази на Елси?
— Двете полякини. Те не са чули нищо. В противен случай, щяха да излязат в коридора. Филип пристигна късно и никой друг, освен нощния пазач, не го е видял. Знаете ли, Харолд, струва ми се, че бихме могли да потулим цялата работа и да получим смъртен акт за Филип, в който се казва, че е починал от естествена смърт! Трябва само да се подкупи достатъчно влиятелен служител, да се намери подходящият човек. Вероятно самият шеф на полицията.
Харолд се усмихна едва-едва и каза:
— Голяма трагикомедия, нали? Не ни остава нищо друго, освен да опитаме.
VI.
Мисис Райе прояви неочаквана енергичност. Пръв бе извикан управителят на хотела. Харолд остана в стаята си и не се намесваше. Двамата с мисис Райе решиха, че версията за скандал между съпрузи е по-добрият вариант. Младостта и привлекателността на Елси биха предизвикали повече съчувствие.
На следващия ден различни представители на полицията пристигнаха в стаята на мисис Райе. Тръгнаха си по обед. Харолд поиска телеграфически запис, но иначе не взе участие в преговорите. Освен това той не би и могъл да вземе участие, тъй като никой от тези официални лица не говореше английски.
В дванайсет часа мисис Райе влезе в неговата стая. Беше пребледняла и изтощена, но по лицето й се четеше облекчение.
— Успяхме! — заяви тя.
— Благодаря на Бога! Бяхте наистина чудесна! Изглежда направо невероятно!
— Ако се съди по лекотата, с която мина цялата процедура, човек би си помислил, че всичко е в реда на нещата — замислено рече жената. — Всъщност те веднага протегнаха ръце за парите. Доста е отблъскващо, наистина!
— Моментът не е подходящ да се занимаваме с корупцията на обществените служби — сухо отбеляза Харолд. — Колко?
— Сумата не е малка. — Тя изреди: — Шефът на полицията, инспекторът, агентът, лекарят, управителят на хотела, нощният пазач.
— Предполагам, нощният пазач няма да получи много? Той нищо не е видял все пак.
Мисис Райе продължи с обяснението си:
— Управителят стигна до извода, че мястото на смъртта изобщо не трябва да е хотелът. Официалната версия ще бъде, че Филип е получил сърдечна криза във влака. Излязъл е да си поеме глътка въздух в коридора и понеже вратите винаги остават отворени, просто е паднал на линията. Какви ли не чудеса може да извърши полицията, когато поиска!
— Хм — каза Харолд, — да благодарим на Бога, че нашата полиция не е такава.
Така в приповдигнат патриотичен дух, той се отправи на обед.
VII.
Следобед се присъедини към мисис Райе и дъщеря й за чаша кафе. Реши да не променя обичайното си поведение.
Виждаше Елси за пръв път след онази нощ. Тя беше много бледа и очевидно още преживяваше шока, но правеше смели опити да се държи както обикновено, говорейки за времето и пейзажа.
Коментираха пристигането на нов гост, опитвайки се да отгатнат националността му. Харолд определи мустаците му като френски, Елси смяташе, че са немски тип, докато мисис Райе реши, че са испански.
На терасата бяха само те тримата и двете полякини, приседнали в единия край и заети с бродерия.