Както винаги, когато ги виждаше, Харолд бе обзет от мрачни предчувствия и потръпна. Тези каменни лица, човковидните им носове и ръцете, напомнящи нокти на грабливи птици…
Към мисис Райе приближи прислужник от хотела и й съобщи, че я търсят. Тя стана и го последва. Видяха я как на входа на хотела се спира пред някакъв полицай, облечен в униформа.
Дъхът на Елси секна.
— Нали не мислите, че става нещо лошо?
— О, не. В никакъв случай — побърза да я успокои Харолд, макар да бе ужасен. — Майка ви беше чудесна! — добави той.
— Знам. Тя е борбен характер. Никога не спира да се съпротивлява — Елси потръпна. — Но е кошмарно, нали?
— Не мислете за това сега. Всичко свърши.
— Не мога да забравя това. Аз го убих — приглушено промълви тя.
— Не гледайте така на нещата. Беше нещастен случай. Много добре знаете. — Лицето й леко се проясни и Харолд добави: — И в крайна сметка е минало. Минало — свършено. Опитайте се никога вече да не мислите за това.
Мисис Райе се върна. По изражението й отгатнаха, че всичко е наред.
— Доста се уплаших — каза почти весело тя. — Но ставаше дума само за някои формалности по документите. Всичко е наред, деца мои. Излязохме от мрака. Мисля, че може да си поръчаме нещо по-силно по този случай.
Така и направиха. Вдигнаха чаши.
— За бъдещето! — рече мисис Райе.
Харолд се усмихна на Елси и добави:
— За вашето щастие!
Тя му отвърна с усмивка и също вдигна чаша:
— И за вас. За вашите успехи! Сигурна съм, че ще станете велик човек.
След ужаса, който бяха преживели, тримата бяха преизпълнени от радост. Сенките изчезнаха! Всичко беше наред…
Двете жени, приличащи на птици, се изправиха от края на терасата. Грижливо прибраха нещата си и поеха по каменните плочи.
С лек поклон приседнаха до мисис Райе. Едната заговори. Другата се втренчи в Елси и Харолд. По устните й играеше лека усмивка. На Харолд му се стори, че това съвсем не беше доброжелателна усмивка…
Той хвърли поглед към мисис Райе. Тя слушаше какво й казва полякинята и макар, че не разбираше и дума, Харолд лесно можеше да отгатне по изражението й за какво се говореше. Отчаянието и ужаса се върнаха отново. Мисис Райе слушаше и от време на време казваше по нещо.
След това двете сестри станаха и като се поклониха сковано, тръгнаха към хотела.
Харолд се наведе напред и попита прегракнало:
— Какво става?
— Тези жени ще ни шантажират. Те са чули всичко предишната вечер. Особено сега, когато се опитваме да го потулим, нещата невероятно ще се усложнят… — В гласа на мисис Райе се долавяше отчаяние.
VIII.
Харолд Уоринг вървеше край езерото. Гневно се разхождаше вече повече от час, опитвайки да се освободи от безпокойството и отчаянието, които го бяха налегнали.
Стигна до мястото, където за пръв път бе забелязал двете зловещи жени, които държаха живота му и живота на Елси в злокобните си нокти.
— Да вървят по дяволите! — рече той. — Проклети да са дяволските, жадни за кръв харпии!
Леко покашляне го накара бързо да се извърне. Срещу него стоеше чужденец с великолепни мустаци, който току-що беше изскочил от сянката на дърветата.
Харолд не знаеше какво да каже. Този дребосък най-вероятно беше чул думите му.
— Хм, добър ден — успя да промълви Харолд.
Другият отговори на безупречен английски:
— Доколкото чух, боя се, че за вас не е толкова добър.
— Ами, аз… — запъна се Харолд.
— Изглежда сте в затруднение, мосю? — рече дребосъкът. — Мога ли да ви помогна с нещо?
— О, не, благодаря, благодаря! Просто се разтоварвах, това е.
— Знаете ли, струва ми се, че аз бих могъл да ви помогна — предпазливо рече непознатият. — Ще сгреша ли, ако кажа, че неприятностите ви са свързани с двете дами, които допреди малко бяха на терасата.
— Какво знаете за тях? — ококори се Харолд. — Освен това кой сте вие?
Скромно, но сякаш обявяваше кралското си потекло, човекът каза:
— Казвам се Еркюл Поаро. Да се поразходим ли из гората, за да ми разкажете вашата история? Както ви казах, смятам, че бих могъл да ви бъда от помощ.
И досега Харолд не можеше да разбере какво го накара тогава да разкаже цялата история на този човек, с когото бе разменил само няколко думи. Може би напрежението си беше казало думата. Както и да е, така се случи. Той разказа цялата история на Еркюл Поаро.