Дребният човек го слушаше мълчаливо. Без да каже и дума, той само поклати мрачно глава веднъж или два пъти. Когато Харолд свърши, Поаро промълви замечтано:
— Стимфалийските птици е железни клюнове, които се хранят с човешка плът и живеят до стимфалийското езеро… Да, подхожда чудесно.
— Моля? — изумено се втренчи в него Харолд.
Вероятно реши, че този странно изглеждаш човек е луд!
Еркюл Поаро се усмихна.
— Просто разсъждавах на глас, това е. Нали разбирате, аз имам свой начин, по който гледам на нещата. Що се отнася до вашия въпрос, вие сте в много неблагоприятно положение.
Изгубил търпение, Харолд каза:
— Това и аз го знам!
— Изнудването е сериозно нещо. Тези харпии изнудват човека да плаща отново и отново! А ако им се противопоставиш, какво става?
— Всичко излиза наяве — с горчивина рече Харолд. — Кариерата ми ще бъде съсипана, а нещастното момиче, което не е сторило никому нищо лошо, ще премине през целия този ад, като само Господ знае как изобщо ще завърши всичко това!
— Следователно — заключи Поаро, — трябва да се предприеме нещо!
Събрал смелост Харолд попита:
— Какво?
Притваряйки очи, Еркюл Поаро се отпусна назад. Докато произнасяше следващите думи, у Харолд отново се появи съмнението, че този човек не е с ума си.
— Настъпва момента за бронзовото кречетало.
— Луд ли сте? — попита Харолд.
Другият поклати глава.
— Просто се опитвам да следвам примера на моя велик предшественик, Херкулес. Изчакайте няколко часа, приятелю. Възможно е до утре да съм ви освободил от вашите преследвачи.
IX.
Когато слезе долу на следващата сутрин, Харолд Уоринг намери Еркюл Поаро да седи сам на терасата. Обещанията на този човек го бяха впечатлили, въпреки че сам не знаеше защо.
Той приближи до него и попита нетърпеливо:
— Е, какво стана?
Поаро се усмихна лъчезарно насреща му.
— Всичко е наред.
— Какво искате да кажете?
— Всичко мина напълно задоволително.
— Но какво се случи?
— Пуснах в действие бронзовото кречетало. Или на съвременен език, накарах металните жици да зазвънят. Послужих си с телеграфа! Вашите стимфалийски птици, мосю, са отнесени там, откъдето няма да могат да прилагат своите номера за известно време.
— Те са били търсени от полицията? Арестували са ги?
— Точно така.
Харолд си пое дълбоко въздух.
— Чудесно! Не бях си и помислял за това — той се изправи. — Трябва да намеря мисис Райе и Елси и да им съобщя.
— Те знаят.
— О, добре — успокои се Харолд и седна отново. — Само ми кажете… — Той изведнъж застина.
Откъм езерото приближаваха две фигури с развяващи се наметала и профили на птици.
— Казахте, че са ги отвели! — възкликна Харолд.
Еркюл Поаро проследи погледа му.
— А, тези дами ли? Те са съвсем безобидни. Идват от Полша и както е казал портиерът, са от добро семейство. Външният им вид може би не е много приятен, но това е всичко.
— Не ви разбирам!
— Полицията издирваше другите две дами — изобретателната мисис Райе и сълзливата мисис Клейтън! Те са добре познатите грабливи птици. Живеят от изнудване, mon cher.
Харолд почувства как му се завива свят.
— Но онзи мъж, който беше убит? — промълви той едва-едва.
— Никой не е бил убит. Нямало е никакъв мъж!
— Но аз го видях!
— О, не. Едрата мисис Райе много добре умее да изпълнява мъжки роли. Тя е изиграла ролята на съпруга. Без сивата си перука и съответно гримирана за ролята. — Той се наведе напред и потупа Харолд по коляното. — Скъпи приятелю, не е хубаво да сте толкова лековерен. Полицията на една страна не се подкупва толкова лесно или изобщо не може да бъде подкупена, особено когато става дума за убийство! Тези жени разчитат на неграмотността на средния англичанин по отношение на чуждите езици. Тъй като говори немски и френски, мисис Райе винаги разговаря с управителя и поема нещата в свои ръце. Полицаите идват и влизат в нейната стая, точно така! Но какво всъщност става? Вие нямате представа. Може би им е казала, че е загубила някоя брошка или нещо подобно. Всъщност поводът няма значение, полицаите просто трябва да дойдат, за да ги видите вие. Колкото до останалото, какво всъщност се е случило? Вие телеграфически сте поискали пари и сте ги дали на мисис Райе, която урежда всичко! И толкова! Но тези хищни птици са алчни. Те са забелязали, че изпитвате безпричинна неприязън към тези нещастни полякини. Двете въпросни дами се приближават и провеждат съвсем невинен разговор с мисис Райе, а тя не устоява на изкушението да повтори номера. Знае много добре, че вие няма да разберете нищо от разговора. Така е щяло да ви се наложи да поискате още пари, които мисис Райе да разпредели уж между нови хора.