Выбрать главу

Харолд си пое дълбоко въздух и попита:

— А Елси?

Еркюл Поаро отклони поглед.

— Тя е изиграла ролята си чудесно. Винаги, успява. Много добра актриса се оказа. Всичко е съвсем чисто. Съвсем невинно. Тя не предизвиква сексуалното у мъжа, а рицарското. — Еркюл Поаро добави замислено: — Този номер винаги минава пред англичани.

Харолд Уоринг си пое дълбоко въздух и каза решително:

— Смятам да започна да пътувам и да изуча всички европейски езици! Втори път няма да позволя да ме правят на глупак!

Седма глава

Критският бик

I.

Еркюл Поаро замислено наблюдаваше своята посетителка.

Бледо лице с решителна брадичка, очи — по-скоро сиви, отколкото сини и коса с онзи така рядко срещан оттенък на синкавочерно, завита по края като цвят на зюмбюл, подобно на косите на древните гърци.

Не пропусна да отбележи добрата кройка на поизносения костюм от туид, протритата чанта и несъзнателната дързост, която се криеше зад очевидната нервност на момичето.

Аристократка, помисли си той. Но никакви пари. Трябва да се е случило нещо извънредно, за да се реши да дойде при мен.

— Не зная… — сподавено започна Даяна Мейбърли. — Не зная дали можете да ми помогнете, мосю Поаро. Нещата наистина са доста необикновени.

— Ами разкажете ми ги — подкани я Поаро.

— Дойдох при вас, защото не зная какво да правя! На всичкото отгоре не съм сигурна, че изобщо мога да направя нещо.

— Оставете аз да преценя.

Неочаквано кръвта се дръпна от лицето на младата жена и тя бързо и задъхано изрече:

— Дойдох при вас, защото мъжът, за когото съм сгодена от близо година, развали годежа ни. — Тя замълча и го погледна някак дръзко. — Сигурно си мислите, че напълно съм загубила разсъдъка си.

Поаро поклати замислено глава.

— Напротив, мадмоазел. Дълбоко съм убеден, че сте изключително интелигентна. Естествено, моето амплоа не е сдобряване на скарали се влюбени и добре си давам сметка, че това и на вас ви е известно. Очевидно има нещо твърде необикновено в развалянето на този годеж. Прав ли съм?

Момичето насреща кимна.

— Хю развали годежа, защото реши, че е започнал да полудява. Според него душевно болни хора не бива да се женят.

— А вие не сте съгласна, така ли? — леко повдигна вежди Поаро.

— Не зная… Какво означава да си душевно болен? Всеки е малко луд в днешно време.

— Така казват — предпазливо вметна Поаро.

— Чак когато решиш, че си пържено яйце, трябва да те приберат в болница.

— А вашият годеник още не е стигнал дотам, така ли?

— Не виждам нищо нередно в поведението му. Според мен той е най-здравомислещият човек, когото познавам. Сериозен… можеш да разчиташ на него…

— Как му е хрумнало тогава, че е душевно болен? — Поаро замълча и след малко додаде: — Да не би нещо в семейството му…

Даяна неохотно кимна в знак на съгласие.

— Дядо му е бил леко откачен, доколкото зная, а също и някаква леля. Но аз мисля, че във всяко семейство има и по-особени хора. Нали разбирате, или глуповати, или прекалено умни, нещо от този сорт.

Очите й го гледаха умолително.

— Много съжалявам, мадмоазел — тъжно кимна Поаро.

— Не искам да ме съжалявате! — извика тя и вирна брадичка. — Искам да направите нещо!

— И какво по-точно да бъде то?

— Не зная… но нещо не е наред.

— Защо не ми разкажете по-подробно за вашия годеник?