Полковникът го въведе в картинната галерия на семейството, където по покритите с ламперия стени се виждаха наредени портретите на починалите прадеди на семейство Чандлър. Редуваха се сериозни с весели лица, мъже в дворцови одежди, други с униформи на морски офицери, жени с копринени рокли и перли. Фробишър спря пред портрета в дъното.
— Рисува я Оприен — рече той мрачно.
Висока жена бе застанала права с ръка отпусната върху шията на сива хрътка. Косата й бе червеникава и от цялото й същество се излъчваше жизненост.
— Момчето е пълно копие на майка си — отбеляза полковникът. — Какво ще кажете?
— Естествено, липсва му нейната деликатност, но не бива да се забравя, че е мъж. Жалко, че от семейство Чандлър е взел онова, което спокойно можеше да си спести…
Двамата замълчаха. Потопиха се в тъжната атмосфера наоколо — сякаш и покойните членове на семейството тъгуваха за позора, който бяха предали по наследство на своите потомци…
Поаро извърна поглед към спътника си и забеляза, че той не откъсва очи от портрета на жената отпред.
— Добре ли я познавахте? — попита тихо.
— Израснахме заедно — промълви полковникът с тежка въздишка. — Заминах за Индия, когато тя беше на шестнайсет години… Като се върнах, беше се омъжила за Чарлс Чандлър.
— С него също се познавате отдавна.
— Чарлс е най-добрият ми приятел — и винаги е бил.
— Често ли се срещахте с тях след сватбата ми?
— Прекарвах по-голяма част от годината в дома им. Тази къща е като мой втори дом. Чарлс и Каролайн винаги пазеха една стая за мен — той тръсна глава. — Затова съм тук сега, да съм на разположение, ако имат нужда от мен.
Сянката на скръбта отново се спусна над двамата мъже.
— Какво мислите за всичко това? — попита Поаро.
Веждите на полковника се свъсиха.
— В едно съм убеден — колкото по-малко се говори, толкова по-добре. А ако трябва да съм откровен, не смятам, че вие изобщо трябва да се намесвате в тази история. Не мога да проумея защо Даяна ви домъкна тук.
— Разбрали сте, предполагам, че годежът на Даяна е Хю е развален, нали?
— Да, известно ми е.
— И вероятно знаете причината?
— Не, не я зная — сухо отсече мъжът. — Младите хора уреждат нещата помежду си. Не е моя работа да се бъркам в делата им.
— Хю Чандлър заявил на Даяна, че няма моралното право да я вземе за жена, тъй като е започнал да губи разсъдъка си — рече Поаро.
Ситни капчици пот покриха челото на полковника.
— Държите ли да обсъждаме този въпрос? Какво си въобразявате, че можете да направите? Хю е постъпил както трябва, нещастното момче. Вината не е негова, това е наследствено… в гените… в мозъка. Но след като му е известно, какво друго му остава?
— Де да бях така сигурен…
— Ами просто го приемете като факт, който аз ви поднасям.
— Но вие нищо определено не сте ми казали.
— Предупредих ви, че не желая да говоря по този въпрос.
— Защо адмирал Чандлър е накарал сина си да напусне флота?
— Защото това бе най-доброто разрешение.
— На кое? Има ли нещо общо с убитите овце? — меко, но настойчиво продължи дребният белгиец.
— Значи сте чули вече? — изсъска полковникът.
— Даяна ми разказа.
— Това момиче по-добре да си бе държало езика зад зъбите.
— Но според нея от случилото се не могат да се извадят твърди заключения.
— Защото не знае всичко.
— Какво има още да узнае?
— Е добре, щом толкова настоявате, ще го чуете… В онази нощ Чарлс чул някакъв шум. Помислил, че някой се е вмъкнал в къщата и тръгнал да огледа. Забелязал, че в стаята на момчето свети. Когато отворил вратата, видял Хю, дълбоко заспал с дрехите върху леглото, а те целите били изцапани с кръв. Водата в умивалника в стаята също била порозовяла от кръв. Не успял да го събуди. На следващата сутрин чул за закланите овце. Попитал Хю, но момчето не помнело абсолютно нищо. Не си спомняло да е излизало, а в същото време обувките, целите в кал, стояли пред вратата му. Хю изобщо не успял да обясни откъде е кръвта в умивалника, изобщо нищо не помнел. Пълно отсъствие на спомен, разбирате ли? Чарлс дойде при мен и обсъдихме случилото се. Какво да направим, така и не успяхме да решим. И само три дни след това нещата се повториха. Наложи се момчето да напусне службата, за да може Чарлс да го държи под око. Никой не иска да се разрази някакъв скандал във флота. Наистина това беше единственият изход.