IV.
Еркюл Поаро седеше на пейка сред лехите с рози, а до него бе Хю Чандлър. Даяна току-що си бе тръгнала.
— Ще трябва да я убедите, мосю Поаро — обърна младежът измъченото си лице към дребния белгиец. Помълча малко, сетне продължи: — Виждате, че тя е борец. Няма да се предаде лесно. Не желае да приеме онова, което вече е очевидно. Ще продължава да вярва, че съм душевно здрав.
— Докато вие самият сте напълно убеден, че, моля да ме извините, сте луд, така ли?
При тази квалификация, младежът сви болезнено лице.
— Все още не се чувствам безнадеждно лишен от разсъдъка си — рече той. — Но ще става все по-лошо. А засега тя ме вижда, само когато съм добре.
— Какво става, когато, не сте добре?
— Първо — въздъхна Хю Чандлър, — сънувам. А когато сънувам съм си луд. Ето снощи например се видях не в човешки образ. Бях бик. Напълно полудял бик… който тича под палещите лъчи на слънцето… устата ми е пълна с прах и кръв… не усещам нищо друго, освен прах и кръв… А после се превърнах в куче… в едро лигавещо се куче, което страда от хидрофобия… децата бягаха от мен, някакви мъже се опитваха да ме застрелят… един човек ми даде голяма купа с вода, но не можех да близна нито капка. Нито капка! — Младият мъж помълча известно време, след което продължи: — Събудих се и се оказа, че съм прав. Отидох до каната с вода. В устата ми бе сухо, страшно сухо. Умирах от жажда, но не можех да преглътна… Всемогъщи Боже! Толкова бях жаден, а не можех…
Еркюл Поаро промърмори нещо тихичко.
— А има и неща, които не са сън — продължи Хю. Стиснал длани между коленете си той говореше с притворени клепачи, сякаш виждаше нещо, което идва насреща му. — Виждам някои неща и когато съм напълно буден. Цветни ивици, ужасяващи силуети, които се хилят насреща ми. Случвало ми се е и да летя. Напускам леглото си и политам, носен от ветровете, придружават ме странни демони!
— Гледай ти! Гледай ти! — зацъка Поаро малко пренебрежително.
Хю го изгледа сериозно.
— Вече наистина не се съмнявам. Това ми е по наследство. Няма спасение. Благодаря на Бога, че се прояви навреме! Иначе щях да се оженя за Даяна. Ами, ако го бях предал на децата ни?! — Той стисна Поаро за лакътя. — Моля ви, накарайте я да го разбере. Обяснете й и вие. Ще мине време и ще ме забрави. Ще има някой ден друг мъж в живота й. Ето например Стив Греъм е лудо влюбен в нея и е чудесно момче. Не само ще бъде щастлива с него, но ще е и в безопасност. Повече от всичко желая да е щастлива. В началото Греъм има да се чуди, както и родителите й, но когато изчезна от погледите им, всичко ще се нареди от само себе си.
— Защо ще се нареди, когато изчезнете от погледите им?
Хю Чандлър се усмихна мило и с любов.
— Става дума за парите, които майка ми е завещала на мен. Оставям ги на Даяна.
— Аха! — рече Поаро и се облегна назад. — Но вие можете да живеете до дълбока старост, мистър Чандлър.
— Не, мосю Поаро, няма да живея толкова много. — Сетне потрепери и посочи зад гърба на Поаро. — Господи! Вижте! Ето там до вас… скелет! Вика ме… кима ми… — Очите му с видимо разширени зеници бяха втренчени в пространството. Само след миг той политна настрани, сякаш загуби съзнание. — Нищо ли не видяхте? — попита той като изплашено дете.
Поаро мълчаливо поклати глава.
След известно време Хю сподавено продължи:
— Не ме плашат толкова виденията, колкото кръвта в стаята ми… и по дрехите. Имахме папагал. Една сутрин го намерих в стаята си с прерязано гърло. Аз лежах в леглото с окървавен бръснач в ръка. — Той се приближи доверително до Поаро. — В последно време пак станаха убийства в околността — овце, агне, едно куче… Татко често ме заключва в стаята, но се случва на сутринта вратата да е отключена. Трябва да съм скрил някъде допълнителен ключ, но за нищо на света не мога да го намеря. Не аз, а някой друг сякаш го върши вместо мен. Влиза в кожата ми и действа. Превръща ме от човек в разбесняло се чудовище, което търси кръв и не може да пие вода…
Младежът скри лицето си в ръце.
— Така и не разбрах защо не сте отишли на лекар — попита Поаро.
— Наистина ли не разбирате? — поклати глава Хю. — Физически съм много силен. Като истински бик. Затворят ли ме между четири стени, ще живея много, много дълго. Категорично не желая това да се случва. По-добре изобщо да напусна този свят. Има начини за това… доста невинни, например докато чистиш оръжие или нещо подобно. Даяна ще ме разбере. По-добре е да поема своя път.