— Послушай ме, Шийла. Аз съм лекар и зная какво говоря. Започнеш ли веднъж с наркотици, се обричаш на страхотно нещастие. Имал съм няколко случая и познавам тези неща. Наркотикът разрушава безвъзвратно и тялото, и духа на човека. Алкохолът е като лека напитка по време на пикник в сравнение с тази напаст. Забрави го, преди да е станало късно. Веднага. С това шега не бива! Какво мислиш, че ще каже баща ти за тази история?
— Татко ли? — повиши глас Шийла. — Татко? — Тя избухна в смях. — Представям си каква физиономия ще направи! Той не бива да узнае нищо. Направо ще припадне!
— И с пълно право.
— Докторе… докторе… — чу се провлаченият стон на мисис Грейс от съседната стая.
Стодарт измърмори нещо нелюбезно и излезе.
Шийла обърна очи към Поаро.
— Кой сте вие, наистина? Не бяхте сред гостите.
— Не. Приятел съм на доктор Стодарт.
— И вие ли сте лекар? Не ми приличате много на лекар.
— Името ми е — започна мъжът полека, за да придаде на простото си съобщение ефекта на вдигането на завесата в началото на представление — Еркюл Поаро…
Думите му имаха съответния ефект. Случваше се Поаро да се разстрои от факта, че представителите на по-младото поколение не са чували за него.
Очевидно бе, че Шийла Грант знаеше за неговото съществуване. Тя наистина бе слисана… онемяла. Гледаше го с широко отворени очи…
III.
Известно е, с право или не, че всеки има леля в Торки.
Знае се също така, че всеки има поне втори братовчед в Мъртъншир. Мъртъншир се намира недалече от Лондон, там човек може да лови риба, да постреля и по друг дивеч. В околността има няколко много живописни и самобитни селца. Железопътният транспорт дотам е добре уреден, а и новият удобен път създава възможност за онези, които искат да използват колите си спокойно да пътуват от столицата и обратно. Прислугата се съгласява да отиде да работи там далеч по-лесно, отколкото до други по-отдалечени райони на страната. В резултат на всичко това е напълно невъзможно да отидеш да живееш в Мъртъншир, ако не разполагаш с поне четирицифрен доход, а като се прибавят и данъците и някои други разходи, най-добре е доходът ти да е около петцифрен.
Като чужденец, Еркюл Поаро нямаше втори братовчеди в областта, но бе успял да се сближи с доста от жителите му и за него не беше никакъв проблем да получи покана за кратка визита. Този път предпочете да посети една мила жена, чието основно забавление бе да обсъжда съседите си — единственият недостатък в случая бе, че ще се наложи да изслуша огромно количество информация, която изобщо не го интересуваше, преди да се стигне до хората, за които искаше да научи това-онова.
— Семейство Грант ли? О, да, те са четирима. Четири момичета. Не се учудвам, че горкият генерал изобщо не може да упражни никакъв контрол над тях. Какво може да направи един мъж с четири момичета? — Лейди Кармайкъл направи красноречив жест с ръка.
— Така си е наистина — вметна Поаро.
— Известен бил със строгостта си в своята част, поне така твърдеше пред мен. Но пред тези момичета му се наложи да вдигне белия флаг. Нещата много се промениха от времето, когато аз бях млада. Старият полковник Сандис беше такъв педант, че бедните момичета…
Последва дълъг и обстоен разказ за дъщерите на Сандис и за други приятели от младите години на лейди Кармайкъл.
— Не забравяйте, не смятам, че има нещо не наред с тези момичета — върна се лейди Кармайкъл към предишната тема. — Просто са много жизнени и като че ли средата им не е твърде подходяща. Едно време не беше така. Толкова необикновени хора пристигат тук. Не остана нищо от онова, което човек би нарекъл „общество“. Само пари, пари, пари. А и такива необикновени истории се разказват! Кой казахте? Антъни Хокър ли? Да, да. Познавам го. Твърде неприятен човек, бих казала. Но очевидно се въргаля в пари. Идва тук често на лов и дава приеми, доста разточителни при това. Говори се, ако може да се вярва на хорските приказки, а аз не им хващам много вяра, защото зная колко злонамерени са понякога хората, че там стават необикновени неща. Хората винаги искат да вярват в най-лошото. Сега например е много модерно да кажеш, че някой пие или взима наркотици. Някой ми спомена, че момичетата били истински пияници, а на мен ми се струва, че това не е твърде хубава приказка. Защото най-лесно е за всеки малко по-особен човек да кажеш, че пие или е наркоман. Просто не е честно. Твърдят същото и за мисис Ларкин и макар тя въобще да не ме интересува, мисля, че жената е просто малко разсеяна. Близка приятелка е на вашия Антъни Хокър, и ако питате мен, тъкмо за това е и близка със сестрите Грант, за които се говори, че направо изяждат мъжете! А и защо пък не? То си е съвсем нормално. Всяка от тях е доста хубавичка.