— Какво имахте предвид, когато се запътихте да посетите онзи стар дявол? Просто да го сплашите ли?
— Много ми се искаше да видя какво ще стане. Не се наложи да чакам дълго. Момичетата бяха получили вече нарежданията си. Антъни Хокър, когото бяха успели да пристрастят към наркотика, щеше да бъде изкупителната жертва. Шийла за малко да ми каже за плоската бутилка, но другото момиче изсъска името й и така издаде всичко.
Майкъл Стодарт се изправи и закрачи нервно напред-назад.
— Знаете, че нямам намерение да изпускам момичето от поглед. Имам доста сериозна теория за склонността към престъпление у подрастващите. Надникне ли човек в семейния им живот, ще се увери, че…
— Скъпи мой — прекъсна го Поаро, — изпитвам дълбоко и искрено възхищение към вашата наука. Нито за миг не се съмнявам, че теорията ви ще се окаже изключително подходяща в случая с Шийла Кели.
— И за другите — също.
— Положително. Вълнува ме единствено малката Шийла. Ще я опитомите! В интерес на истината тя вече е готова да стори всичко, което й кажете, все едно се храни от ръката ви…
— Какви ги говорите, Поаро — пламна лицето на младия лекар.
Девета глава
Коланът на Хиполита
I.
Едно нещо винаги води след себе си друго, обичаше да казва Поаро, съзнавайки, че не е твърде оригинален.
Добавяше обикновено, че това най-добре може да се проследи в случая с откраднатия Рубенс.
Самият Поаро никога не се бе интересувал много от тази кражба. От една страна не харесваше твърде художника, а и случаят му се струваше съвсем обикновен. Пое го единствено, за да направи услуга на своя приятел Александър Симпсън и по друга причина, която нямаше нищо общо с класиците!
След кражбата Симпсън изпрати да повикат Поаро и му разказа цялото си злочестие. Картината на Рубенс бе открита наскоро, но в нейната автентичност никой не се съмняваше. Изложена бе в галериите „Симпсън“ и бе задигната посред бял ден. По същото време по улиците наблизо минавала демонстрация на безработни, насочили се към сградата на хотел „Риц“ отсреща. Малка група демонстранти влязла в изложбената зала с лозунга „Изкуството е лукс. Нахранете гладните“. Наложило се да повикат полиция, която да разпръсне не само демонстрантите, но и струпалите се любопитни зяпачи. И в този момент открили, че новата придобивка на галерията — картината на Рубенс е отрязана от рамката си и задигната.
— Платното е много малко — обясняваше мистър Симпсън. — Човек може да го пъхне под мишница и да си излезе, без никой да го забележи, докато останалите зяпат онези нещастници, безработните.
По-късно се разкри, че на „нещастниците“ е платено за по-невинната част от кражбата — влизането в галерията. Но до момента на разкритието те нищо не знаели.
Поаро искрено се развесели от хитрото хрумване на действителните извършители, но нищо повече не можеше да се направи. Сигурен беше, че полицията ще бъде напълно безпомощна.
— Изслушай ме, Поаро — рече Александър Симпсън. — Зная кой е откраднал картината и в каква посока е заминала.
Според собственика на галериите инициаторът бил изключително богат милионер, който е платил на банда международни крадци. Според Симпсън платното щеше да замине за Франция и там да бъде предадено на бъдещия собственик. И френската, и английската полиция бяха на крак, но Симпсън не хранеше големи надежди.
— Попадне ли в ръцете на онова мръсно псе, издирването ще стане на практика невъзможно. С богатите винаги се внимава много. И тъкмо затова те повиках. Ти си единственият човек, който може да се справи.
Най-накрая след дълги увещания Поаро прие, макар и неохотно. Съгласи се да замине за Франция веднага. Издирването на картината не го вълнуваше твърде, но междувременно го запознаха със случая на едно изчезнало момиче, който наистина го заинтересува.
За първи път затова му спомена главен инспектор Джап, който се отби да го види и го завари искрено да се възхищава от умението на своя прислужник да опакова багаж.