— Здравей, приятелю — поздрави Джап. — За Франция ли се стягаш?
— Вие в Скотланд Ярд, наистина сте прекрасно осведомени!
— Имаме своите информатори — изкиска се Джап. — Симпсън те е натоварил със случая Рубенс, нали? Изглежда ни няма доверие. Все едно, картината положително не е нито тук, нито във Франция. Но след като така и така ще ходиш до Париж, искам да те помоля да свършиш и нещо друго, така с един удар ще убиеш два заека. Инспектор Херан работи в сътрудничество с французите. Нали познаваш Херан? Добро момче, но май му липсва достатъчно въображение. Бих искал да чуя мнението ти по този случай.
— За какво става дума?
— Изчезване на дете. Днес във вечерните вестници ще се появи съобщение. По всичко личи, че е отвличане. Момичето е дъщеря на каноника в Кранчестър и се казва Уини Кинг.
Инспекторът разказа накратко, че Уини пътувала за Париж, за да започне там обучението си в специален клас за момичета от Англия и Америка в училището на някоя си мис Поуп. Пристигнала от Кранчестър със сутрешния влак и била видяна в Лондон с представителка на фирмата „Елдър Систърс Лимитид“, която се занимава с придружаване на момичета от една гара до друга. Била отведена до гара „Виктория“ от мис Бършоу, заместничка на самата мис Поуп, след което с още осемнайсет момичета се качили на влака от „Виктория“, за да хванат кораба. Деветнайсет момичета прекосили Ламанша, минали през митницата в Кале и взели влака за Париж. Обядвали във вагон-ресторанта. Когато наближили предградията на Париж и мис Бършоу преброила момичетата, открила, че едно липсва!
— Аха — кимна Поаро. — Влакът спирал ли е някъде?
— В Амиен, но точно по това време децата обядвали в ресторанта и до едно твърдят, че Уини била с тях. Загубили я от поглед по пътя от вагон-ресторанта до купетата си. Което ще рече, че не е влязла с другите пет в купето си. Спътничките й решили, че е останала в друго купе.
— И кога за последен път са я видели? — поклати глава Поаро.
— Около десет минути след потеглянето на влака от Амиен. — Джап се изкашля смутено. — Забелязали, че влиза в тоалетната.
— Естествено — промърмори Поаро. — Нещо друго?
— Да, има и още нещо. — Лицето на Джап бе придобило сериозно изражение. — Шапката на момичето е намерена на около четиринайсет мили от Амиен край железопътната линия.
— И никакво тяло?
— Никакво.
— Ти какво предполагаш? — попита Поаро.
— Трудно ми е да предполагам каквото и да било. Тъй като няма и следа от тяло, едва ли е паднала от влака.
— След Амиен влакът спирал ли е някъде другаде?
— Не. Веднъж само намалил, но не е спирал и се съмнявам, че е намалил достатъчно, за да може някой да скочи, без да пострада. Смяташ, че детето се е изплашило от нещо и е понечило да скочи от влака ли? Вярно е, че това е първият й семестър и нищо чудно да й е домъчняло за дома, но тя е на близо петнайсет години и половина — възраст, на която децата са доста разумни, при това по време на пътуването била в чудесно настроение, бъбрила, смяла се и всичко останало.
— Претърсили ли са влака? — попита Поаро.
— О, да, още преди да пристигнат на гара „Норд“. Ако има нещо сигурно, то е, че момичето не е било във влака. Сякаш се е изпарило, Поаро. Истинско безумие!
— Как е изглеждало момичето?
— Нося тук една снимка. Не бих казал, че е някоя бъдеща красавица. — Инспекторът подаде на Поаро една снимка.
Височко слабовато момиче с тънки плитки и очила бе снимано как яде ябълка. Виждаха се и леко изпъкналите й зъби, стегнати в метални шини.
— Съвсем обикновено дете — додаде Джап. — На тия години всички си приличат. Бях вчера при моя зъболекар и там ми попадна един брой на „Скеч“ със снимка на тазгодишната красавица Мариша Гонт. Спомням си я от времето, когато петнайсетгодишна се запознах с нея във връзка с обира в Касъл. Беше пъпчива, неугледна, с щръкнали зъби и увиснали тънки коси. Само за една нощ се превръщат в истински красавици. Не ми го побира ума как става това! Като с магическа пръчка!
— Жените — усмихна се Поаро — са магически същества! Какво знаеш за семейството на детето. Казаха ли нещо, което може да ни е от полза?
— Почти нищо — поклати Джап глава. — Майката е инвалид, а нещастният каноник е като обезумял. Кълне се, че дъщеря му умирала от нетърпение да види Париж. Била готова на всичко, за да учи музика и изкуство. Училището на мис Поуп е много известно с това, че там се учи изкуство. Много момичета от доброто общество постъпват при нея. Изключително строга е — същински дракон. Таксите са доста високи и тя внимава кого взима.