— Много разумен въпрос — кимна Херан. — Това е твърде важно. Още по-важно е заради факта, че техният вагон е бил последен и щом хората се върнели от вагон-ресторанта, вратите се заключвали, за да не стават струпвания от хора, които след като са обядвали, се сещат, че искат да изпият и чаша чай. Уини Кинг се върнала във вагона с останалите. За тях били запазени три купета.
— А останалите?
Херан измъкна бележника си.
— В другите са пътували мис Джордан и мис Бътърс, възрастни госпожици, тръгнали за Швейцария. Напълно почтени, добре известни в Хампшир, откъдето всъщност идват. Двама французи, търговски пътници — единият от Лион, а другият от Париж. И двамата уважавани мъже на средна възраст. Младо семейство — съпругът Джеймс Елиът и жена му — огнена хубавица. Той не се ползва с много добро име — има постъпили сигнали в полицията, че е заподозрян в съмнителни търговски сделки. Не е известно да се е занимавал е отвличания. Така или иначе, купето му е претърсено основно, но не е открито нищо, което да хвърли и най-слаби подозрения. Не виждам как може да е замесен. Остава още една американка — мисис Ван Сидер, която пътува за Париж. За нея нищо не знаем. На вид изглежда порядъчна. Това е всичко.
— И е напълно сигурно, че влакът не е спирал никъде след Амиен? — обади се Поаро.
— Напълно. Намалил е само веднъж, но не достатъчно, за да може да скочи човек, без да рискува да се нарани сериозно или дори да се пребие.
— Точно това прави проблема още по-интересен — промърмори Поаро. — Момичето направо се изпарява, веднага след Амиен. Къде е била междувременно?
— Звучи наистина безумно. А, казаха ми, че сте питали за обувките на момичето. Когато са я открили е била с тях. Но един от работниците е намерил на линията други обувки. Отнесъл си ги у дома, защото му се сторили съвсем добри за носене. Здрави черни спортни обувки.
— Е, това е вече нещо — доволно отбеляза Поаро.
— Не разбирам много интереса ви към обувките, сър. Какво означават те според вас?
— Присъствието им потвърждава една теория — отговори Поаро. — Една теория, която обяснява как е станал фокусът.
IV.
Училището на мис Поуп приличаше много на други, разположени в Нюили. Докато разглеждаше внушителната фасада, Поаро най-неочаквано бе повлечен от вълна момичета, които се изсипаха от портала.
Той успя да преброи около двайсет и пет, всички до една облечени еднакво в тъмносини палта и поли, с доста неудобни наглед английски модел шапки от тъмносин велур, над периферията, на които бе завързана емблемата на училището на мис Поуп — панделка в златисто и пурпурно. На години децата бяха между четиринайсет и осемнайсет — по-слаби и по-пълни, руси и чернокоси, грациозни и не чак толкова грациозни. Най-отзад, уловила за ръка едно доста малко момиче вървеше сивокоса жена, която според Поаро беше мис Бършоу.
Поаро изгледа групата, след което позвъни и поиска да се срещне с мис Поуп.
Пред него се изправи една съвършено различна от заместничката си жена. Директорката на училището вдъхваше респект, тя бе личност. Вероятно се държеше доста почтително с родителите на ученичките си, но положително умееше и да запази достойнството си и чувството си за превъзходство над останалия свят, нещо жизнено необходимо за една директорка.
Посребрената й коса бе с елегантна фризура, костюмът й бе строг, но много шик. От нея се излъчваше не само компетентност, но и авторитет.
Стаята, в която прие Поаро, бе подредена от човек с определени културни интереси. Красиви мебели, цветя, фотографии на изявени ученици, някои от които подписани от самите тях. По стените се виждаха и репродукции на някои шедьоври от света на изкуството и доста добри акварели. Всичко наоколо искреше от чистота. Дотам, че човек чак се боеше да прекрачи прага.
Мис Поуп прие Поаро със самочувствието на човек, който рядко греши.
— Мосю Поаро? Чувала съм вашето име, разбира се. Предполагам тук сте във връзка с онзи тревожен случай с Уини Кинг? Много неприятен инцидент!
Мис Поуп изобщо нямаше вид на разстроен човек. Приела бе изчезването на момичето така, както е редно да се посрещне подобно нещо — делово, до степен на пълно омаловажаване като съвсем обикновен факт.
— Такова нещо никога не се е случвало досега — отбеляза тя. А видът й красноречиво говореше: „И няма да се случи!“.
— Тази година е първа на момичето тук, нали? — попита Поаро.