— Точно така.
— Провели сте, предполагам, предварителен разговор с Уини и с родителите й.
— Беше отдавна, преди две години. Бях на посещение недалеч от Кранчестър, при тамошния епископ. — „Нали не пропуснахте да отбележите, че общувам с епископи!“ сякаш казваше жената. — Тогава се запознах и с каноника и мисис Кинг, която за съжаление е инвалид. Видях и Уини. Много добре възпитано дете, е определен вкус към изкуство. Споделих с майка й, че ще се радвам да я взема в моите класове, когато завърши общото си образование. Тук децата целенасочено се обучават по музика и изкуство. Водим момичетата на опера, в „Комеди Франсез“, слушат лекции в Лувъра. Най-подбрани преподаватели идват тук, за да ги обучават по музика, пеене и рисуване. Широка обща култура — това е нашата основна цел. — Изведнъж съобразила, че Поаро не е родител, мис Поуп остро попита: — Какво мога да направя за вас, мосю Поаро?
— Ще се радвам да узная в какво положение е поставена сега Уини?
— Баща й дойде в Амиен и си я отведе у дома. Не виждам нищо по-разумно за нея след този шок, който преживя. Не взимаме твърде крехки момичета тук. Нямаме достатъчно възможности да се грижим за инвалиди. Посъветвах каноника да я прибере.
— Какво според вас се е случило, мис Поуп? — попита Поаро.
— Нямам никаква представа. Така както ми я разказаха, цялата история ми звучи невероятно. В нищо не мога да обвиня и жената, която бях натоварила със задачата да придружи момичетата, освен че можеше по-рано да открие отсъствието на Уини.
— Вероятно от полицията вече са ви посетили? — попита Поаро.
Лека сянка премина по аристократичното лице на Мис Поуп.
— Мосю Льофраж от префектурата поиска да се срещне с мен, за да разбере дали мога да хвърля някаква допълнителна светлина върху цялата история. Естествено, не бях в състояние да го сторя. Той поиска да прегледа багажа на Уини, който пристигна с куфарите на останалите момичета. Казах му, че човек от полицията вече е идвал. Очевидно не могат да се похвалят с добра координация. Веднага след това дойде ново телефонно обаждане да не им показвам нещата на момичето. Наложи се доста остро да им отговоря. Не мога да допусна да бъда тормозена от официалните власти.
— Вие наистина сте смела жена — пое дълбоко въздух Поаро. — Искрено ви се възхищавам. Предполагам, нещата на Уини са били разопаковани след пристигането им?
Мис Поуп леко пребледня.
— Обичайната практика — рече тя. — При нас има строг ред. Щом пристигнат нещата на момичетата, те биват разопаковани и се подреждат. Така че вещите на Уини автоматично попаднаха под това правило. Естествено, щом всичко се изясни, върнахме ги в куфара й точно така както си бяха подредени.
— Точно ли? — попита Поаро и се отправи към една от стените. — Та това е рисунка на прочутия мост на Кранчестър с катедралата в дъното.
— Напълно сте прав. Очевидно Уини го е рисувала, за да ми го донесе като подарък. Открихме картината в куфара й с надпис „На мис Поуп от Уини“. Много мило от нейна страна.
— И какво мислите за художествените й качества?
Той самият бе видял много рисунки на този мост. Всяка година на изложбата на Академията за изящни изкуства имаше поне една такава рисунка — понякога с масло, понякога с акварел. Виждал бе добри картини, посредствени и твърде слаби. Но толкова нескопосана виждаше за първи път.
Мис Поуп се усмихна снизходително.
— Не е редно да се обезкуражава един млад човек — рече тя. — Положително Уини ще нарисува и по-добри.
— Все ми се струва, че на нея много повече ще й допадне акварелът.
— Прав сте, не знаех, че се опитва да работи с масло.
— Позволявате ли, мадмоазел? — Поаро откачи картината и приближи до прозореца. Разгледа я добре на светлината и продължи: — Искам да ви помоля да ми я подарите.
— Но, мосю…
— Само не ми казвайте, че ви е много скъпа. Картината е отвратителна…
— Вярно, липсват й художествени достойнства, но все пак е работа на начинаещ и…
— Уверявам ви, че това е твърде неподходяща картина за вашата стена.
— Не разбирам защо ми го казвате.
— Само след няколко минути ще ви го докажа — увери я гостенинът и измъкна от джоба си някакво шише и парцал. — Но преди това искам да ви разкажа една история. Тя има нещо общо с приказката за грозното пате, което се превърнало в лебед. — Докато говореше, ръцете му не спираха да работят върху платното. Миризмата на терпентин изпълни стаята. — Предполагам, не посещавате често забавни представления.