В бара имаше петима мъже и всички говореха за политика. Еркюл Поаро не разбираше голяма част от това, което говореха. Но казаното не го и интересуваше.
Един от мъжете седна до него. Той леко се различаваше от останалите. Носеше отпечатъка на западнал гражданин.
— Ще ви кажа, сър — рече той с достойнство. — Ще ви кажа. Пиджънтс Прайд няма никакви шансове, никакви шансове… обречен е да свърши последен. Вслушайте се в съвета ми… всички трябва да се вслушат в съвета ми. Жнаете ли кой съм аз, сър, Жнаете ли? Атлас, ето кой. Атлас на Дъблиншкото слънце… Съветвам победителите през шелия шезон… Не казах ли да се заложи на Ларис Гърл? Двайсет и пет към едно… двайсет и пет към едно. Слушай Атлас и няма да сбъркаш.
Еркюл Поаро го изгледа със странно благоговение и промълви с треперещ глас:
— Боже мой, това е предзнаменование!
VI.
Няколко часа по-късно луната кокетно надничаше от време на време иззад облаците. Поаро и новият му приятел бяха извървели няколко мили. Поаро куцаше. Беше му минало през ум, че има и други обувки — по-удобни от лачените за разходки сред природата. Всъщност Джордж почтително бе споменал нещо такова. „Хубави туристически обувки“, бе подхвърлил.
Еркюл Поаро не бе обърнал внимание. Обичаше краката му да изглеждат спретнати и с хубави обувки. Но сега, топуркайки по каменната пътека, той осъзнаваше, че съществуваха и други обувки…
— Изкачването на тази пътека ли е наказанието ми за това? — внезапно попита спътникът му. — На съвестта ми все пак няма да тежи смъртен грях.
— Ти само връщаш на Цезар това, което му принадлежи — отвърна Поаро.
Двамата стигнаха стената на манастира. Атлас се приготви да изпълни задачата си.
Той шумно изстена и жалостиво занарежда, че е смазан напълно!
— Замълчи — властно го прекъсна Еркюл Поаро. — Не трябва да крепиш света, а само Еркюл Поаро.
VII.
Атлас въртеше в ръцете си две съвсем нови петлирови банкноти.
— Може би на сутринта няма да си спомням как съм ги спечелил — е надежда промълви той. — Боя се, че отец О’Райли ще ме накаже.
— Забрави всичко, приятелю. Утре светът е твой.
— И на кого ли да ги заложа? — промърмори Атлас. — На Уъркинг Лед? Той е прекрасен кон, наистина великолепен! Или пък на Шейла Бойн. Залозите за нея са седем към едно. — Той замълча. — Така ли ми се стори, или ви чух да споменавате името на езически бог? Херкулес май беше и, слава на Бога, утре в три и половина се състезава кон на име Херкулес.
— Приятелю, заложи парите на този кон — рече Поаро. — Казвам ти, Херкулес не може да се провали.
И наистина на следващия ден конят Херкулес на мистър Рослин, най-неочаквано спечели. Залозите бяха шейсет към едно.
VIII.
Еркюл Поаро сръчно разтвори прилежно опакования колет. Първо свали кафявата опаковка, после уплътнението и накрая фината хартия.
На бюрото пред Еймъри Пауър се появи блестяща златна чаша с гравирано върху нея ябълково дърво, чийто плодове бяха зелени смарагди.
Финансистът пое дълбоко дъх и каза:
— Поздравления, мосю Поаро.
Еркюл Поаро се поклони.
Еймъри Пауър протегна ръка, докосна чашата и прокара пръст по ръба й.
— Моя е! — рече.
— Ваша е — съгласи се Еркюл Поаро.
Другият мъж въздъхна, отпусна се на стола и попита делово:
— Къде я намерихте?
— На олтара — отвърна Еркюл Поаро.
Еймъри Пауър се втренчи в него.
— Дъщерята на Кейси е била монахиня — продължи Поаро. — Трябвало е да положи последната си клетва, когато баща й загинал. Тя била неграмотна, но набожна девойка. Чашата била скрита в къщата на баща й в Ливърпул. Тя я отнесла в манастира, надявайки се навярно с нея да изкупи греховете на баща си. Дарила я да бъде използвана в прослава на Бога. Не мисля, че монахините някога са узнали за истинската й стойност. Предполагам, смятали са я за семейна ценност. За тях тя е била потир и точно за това са я използвали.
— Невероятна история! — възкликна Еймъри Пауър и добави: — Какво ви наведе на мисълта да отидете там?
Поаро сви рамене.
— Може би методът на изключването. Съобразих се също с невероятния факт, че никой не бе опитал да пласира чашата. Стигнах до извода, че се намира на място, където предметите с материална стойност не се ценят. Спомних си, че дъщерята на Патрик Кейси е монахиня.