Никаква почивка, помисли си Поаро. Нито женствена грация! Старомодната му душа бе отвратена от стреса и трескавата бързина на съвременния свят! Всички млади жени около него бяха толкова еднакви, толкова лишени от чар и съблазнителна женственост! Той бе поклонник на ярко изразеното обаяние. О, да можеше да срещне нежна изискана жена, екстравагантно облечена! Някога съществуваха такива жени. Но сега… сега…
Влакът спря на станция; част от тълпата се изсипа навън, избутвайки Поаро към острите краища на иглите; други пътници нахлуха вътре и го притиснаха от всички страни. Влакът отново рязко потегли, Поаро залитна към пълна жена с огромна кошница, извини се и бе отхвърлен към висок мъж, чието куфарче се заби в кръста му. Той отново се извини, почувства как мустаците му се отпуснаха и увиснаха. За щастие, на следващата спирка слизаше!
Изглежда на същата спирка слизаха и още около сто и петдесет други пътници, тъй като беше площад Пикадили. Като огромна приливна вълна те заляха перона. Поаро отново бе плътно притиснат от всички страна на ескалатора, който се издигаше към повърхността на земята.
Нагоре, помисли си Поаро, далече от кръговете на Ада… Някакъв огромен куфар го притискаше болезнено отзад!
В този момент един глас извика името му. Поаро изненадано вдигна очи. На отсрещния спускащ се ескалатор изумено зърна видение от миналото. Жена с невероятно пищни форми; къносаната й яркочервена коса бе украсена със сламена шапка, към която бяха прикрепени малки, изцяло покрити с пера, птички. Екзотична пухкава наметка обгръщаше раменете й.
Яркочервените й устни се разтвориха и ясният й глас с чуждестранен акцент отекна високо:
— Вие сте! — извика тя. — Вие сте! Скъпи ми Еркюл Поаро! Трябва да се срещнем отново! Настоявам!
Но съдбата бе неумолима, както и движението на двата ескалатора, поели в различни посоки. Неотклонно, безжалостно, Еркюл Поаро се издигаше нагоре, а графиня Вера Росакоф се спускаше надолу.
Еркюл Поаро се извърна назад, наведе се над парапета и отчаяно извика:
— Мадам… къде мога да ви открия?
Отговорът й едва достигна до него от дълбините. Изглеждаше неочакван и в същото време странно уместен.
— В Ада…
Еркюл Поаро примига няколко пъти. Изведнъж залитна. Незабелязано бе стигнал върха, а не бе отстъпил от ескалатора. Множеството се изсипваше покрай него. Недалече встрани бе гъстата тълпа, спускаща се с другия ескалатор. Трябваше ли да се присъедини към тях? Това ли бе имала предвид графинята? Без съмнение пътуването в недрата на земята в този пиков час бе Ад. Ако това бе искала да каже графинята, Поаро бе напълно съгласен с нея…
В края на краищата Поаро се присъедини към спускащата се тълпа и бе отнесен обратно в дълбините. В подножието на ескалатора нямаше и следа от графинята. Накъде ли бе поела?
Поаро обиколи всички перони, помитан от слизащата или качваща се тълпа, но никъде не зърна пищната графиня Вера Росакоф.
Изморен и безкрайно разочарован, Еркюл Поаро отново се изкачи на нивото на земята и пристъпи сред врявата на площад Пикадили. Прибра се вкъщи, обзет от приятно вълнение.
Бедата на дребните, изискани до педантичност, мъже е, че въздишат по едри и пищни жени. Поаро така и не бе съумял да се отърси от фаталното си увлечение по графинята. Макар да не я бе виждал почти двайсет години, все още бе във властта на нейната магия. Макар сега гримът й да наподобяваше декор на залез, а жената да бе умело скрита под него, за Еркюл Поаро тя все още бе олицетворение на великолепие и съблазън. Дребният буржоа бе все още привлечен от аристократката. Спомена за хитрия начин, по който тя крадеше бижута, събуди отново възхищението му. Спомни си невероятния апломб, с който бе признала кражбата, когато бе обвинена. Тя бе една на хиляди жени… на милион! А той я бе срещнал отново… и я бе загубил!
„В Ада“ — бе казала тя. Сигурен бе, че е чул добре. Така ли бе казала наистина?
Но какво бе имала предвид? Дали говореше за лондонското метро? Или на думите й трябваше да се търси религиозно тълкувание? Но дори да смяташе, че заради живота, който е водила, ще отиде в Ада, то едва ли руското й възпитание допускаше, че Еркюл Поаро е обречен да отиде на същото място?