Графинята поведе Поаро към една маса, на която седяха двама души.
— Моят приятел, моят прочут приятел, мосю Еркюл Поаро — представи го тя. — Страшилището за всички злодеи! Някога аз също се страхувах от него, но сега водя порядъчен, скучно добродетелен живот. Нали?
— Не казвайте скучен, графиньо — обади се високият възрастен мъж на масата.
— Професор Лискард — представи го графинята. — Той знае всичко за миналото и ми даде невероятно ценни съвети за обзавеждането тук.
Археологът сви рамене.
— Само ако знаех какви са намеренията ви! — промърмори. — Крайният резултат е толкова ужасяващ.
Поаро се вгледа по-внимателно във фреските. На отсрещната стена свиреше Орфей заедно с джазов оркестър, докато Евридика бе насочила изпълнен с надежда поглед към огромната скара. На другата стена Озирис и Изида изглежда организираха подземен египетски празник с лодки. На третата множество млади хора се къпеха съвсем голи.
— Земята на Младостта — обясни графинята и добави: — А това е моята малка Алис.
Поаро се поклони на момичето, седнало на масата — сериозна девойка с карирано сако и пола. Носеше очила с рогови рамки.
— Тя е много, много умна — рече графиня Росакоф. — Защитила е докторат по психология и знае всички причини, обуславящи поведението на лунатиците! Не защото са луди, както може да си помислите! Не, съществуват множество други причини! Струват ми се доста странни.
Алис се усмихна мило, но като че ли леко презрително и решително попита професора дали ще танцува с нея. Мъжът изглеждаше поласкан, но обзет от колебания.
— Боя се, че мога да танцувам само валс — рече той.
— Това е валс — търпеливо отвърна Алис.
Двамата станаха и се отправиха към дансинга. Не танцуваха много добре.
Графиня Росакоф въздъхна. Следвайки хода на собствените си мисли, промърмори:
— А всъщност съвсем не е грозна…
— Не полага усилия да изглежда по-добре — безпристрастно рече Поаро.
— Честно казано, не разбирам съвременните млади хора — възкликна графинята. — Изобщо не се стараят да се харесат… Когато бях млада, аз непрестанно се стремях да изглеждам по-добре — носех цветове, които ми подхождат, слагах подплънки на роклите, пристягах плътно корсета, придавах на косата си по-интригуващ оттенък…
Тя отметна тежките кичури от челото си. Бе неоспоримо, че поне се старае, и то усърдно, да изглежда добре!
— Да се задоволиш с това, което ти е дарила природата… това е глупаво! И арогантно! Малката Алис изписва куп страници за секса, но как мислите, дали някой мъж я е поканил да прекарат уикенда в Брайтън? Само думи, думи и работа, благоденствието на работниците, бъдещето на света. Много достойно занимание, но питам ви, нима може да ви достави удоволствие? Погледнете в колко скучно място превърнаха света тези млади хора! Само норми и забрани! Не беше така, когато аз бях млада.
— Това ми напомня да ви попитам как е синът ви, мадам? — В последния момент Поаро замени думите „вашето малко момче“ със „синът ви“, спомняйки си, че все пак са минали двайсет години.
Лицето на графинята се озари от майчинско въодушевление.
— Обичното ми ангелче! Сега е толкова едър с такива широки рамене и невероятно привлекателен! В Америка е. Строи мостове, хотели, магазини, железопътни линии, всичко, каквото поискат американците!
Поаро изглеждаше леко озадачен.
— Значи е инженер? Или архитект?
— Какво значение има? — рече графинята. — Той е възхитителен! Заровил се е сред железни греди, машинарии и още нещо, наречено стрес, което така и не мога да разбера! Но двамата сме изключително привързани един към друг! Винаги ни е свързвала дълбока обич! А заради него обичам и малката Алис. Да, двамата са сгодени. Запознали се в самолет или на кораб, или във влак и се влюбили насред разговора за благоденствието на работниците. А когато идва в Лондон, тя се отбива да ме види и аз я приемам от все сърце. — Графинята притисна ръце към пищните си гърди. — Казвам й: „Двамата с Ники се обичате, значи и аз те обичам. Но щом го обичаш толкова много, защо го оставяш в Америка?“ А тя ми говори за работата си, за книгите, които пише и за кариерата си и честно казано, аз не я разбирам, но си казвам: „Човек трябва да бъде толерантен.“ Е, приятелю, какво ще кажете за това, което съм сътворила тук?