Уви, беше много късно! Тези нещастници, обзети от неописуем страх, бяха напълно загубени.
Тогава пред очите на европейците се разигра страшна сцена.
Въпреки усилената стрелба на италианците, бандитите се бяха хвърлили към първата лодка, която бе останала на суша.
Да скочат вътре и да избият китайците бе работа само за миг. Нещастниците, парализирани от ужаса, дори не опитаха да се съпротивляват срещу тази светкавична атака.
Мускардо, като обузда яростта си, заповяда да тръгнат.
Четирима души продължаваха да стрелят, за да държат на голямо разстояние бандитите, някои от които вече се бяха хвърлили във водата, за да опитат да изплуват до шалупата, преди тя да бе стигнала до отсрещния бряг.
— Убийте тези кучета! — викаше господин Мускардо, почервенял от гняв. — Да ги унищожим всички! До един!
В това време шалупата бързо се отдалечаваше, като избягваше куршумите на бандитите. Някои от тях се бяха опитали да я преследват, но течението беше толкова бързо, че скоро те се отказаха от това.
— Без късмет сте си! — извика бившият стрелец. — Ех! Ако ми беше подръка само половин рота от моя полк, всички щяха да си заминат от този свят!
— Бедните китайци! — въздъхна отец Георги. — Дори и последните оцелели от селото трябваше да паднат покосени от ръката на съотечествениците си.
— Те са варвари, братко.
— Но имат култура по-стара от нашата.
— Видяхме я! Никога не съм виждал подобни диваци.
— А къде ще отидем сега?
— Ще се опитаме да стигнем до джонката на онзи рибар — каза бившият стрелец.
— Дали ще ни оставят боксерите да плаваме спокойно?
— За това не съм сигурен, братко. Все пак още се надяваме, че можем да спасим кожите си.
— Ние сме само девет — каза Енрико — и единият е ранен.
— Девет мъже могат да извършат чудеса, сине мой. Освен това в джонката има няколко китайци.
— Видях колко струват тези монголци. С изключение на Сенг, който е истински храбрец, всички останали са неспособни за решителни действия.
— И все пак китайците презират смъртта и спокойно отиват срещу нея.
— Но това не им пречи да са лоши войници, татко.
— Което е истинско щастие за нас, защото иначе бандитите биха ни изклали като овце.
— Вярно ли е, татко, че европейските войници са слезли на суша?
— Да, Енрико — отговори господин Мускардо.
— И ще разгонят тези разбойници, боксерите?
— Полека, момчето ми. Боя се, че ще си имам много работа с тях.
— А ти ми каза, че и в Пекин са се разбунтували.
— Изглежда, китайското правителство чудесно се погажда с боксерите.
Докато бившият стрелец разговаряше със сина си, шалупата слизаше бързо по реката, носена от течението, което ставаше все по-силно.
Четиримата работници, които избегнаха смъртта, и Сенг, който се беше настанил на кормилото, правеха необикновени усилия, за да избягнат множеството островчета и пясъчни блокове по реката.
Бяха навлезли вече в сравнително по-населена и още ненападната от бунтовниците област.
По двата бряга се виждаха колиби, а по хълмовете — по някоя спретната виличка с двойни покриви, по чиито върхове се намираха големи дракони от позлатено желязо и прътове, на които се развяваха жълти знаменца.
Селяни и селянки работеха по памучните и индигови полета. И щом като видеха шалупата, се разбягваха, като мислеха може би, че е пълна с боксери или с европейски войници.
По пладне господин Мускардо, като видя, че бреговете са пусти, заповяда да се направи кратка почивка пред една колиба.
Всички бяха уморени и огладнели, тъй като не носеха никаква храна със себе си.
— Да потърсим нещо за ядене — каза бившият стрелец.
Тъкмо се готвеше да скочи на земята, когато иззад колибата се чуха викове. Беше дрезгав рев, заплашителен и мъчителен, и изглеждаше, че няма нищо човешко в него.
— Да не би да колят някого? — господин Мускардо хвана пушката и погледна към брат си.
— Или се отнася до някой ранен? — каза отец Георги. — Братко, да отидем да видим и ако можем — да му помогнем.
— Не ми се вярва боксерите да са стигнали дотук — намеси се Сенг. — Иначе колибата нямаше да бъде на мястото си.
— Да идем да видим — заключи господин Мускардо. Виковете ставаха все по-остри и по-животински. Подбудени от живо любопитство, бившият стрелец, Енрико, отец Георги и Сенг скочиха на брега, докато четиримата работници и раненият им другар останаха на пазят лодката.
Като стигнаха до колибата, пред очите им се разкри страшна гледка.
Видяха затворен в здрава бамбукова клетка човек, страшно слаб и съвсем гол, с изскочили от орбитите очи, свити черти на лицето, който бясно си хапеше ръцете, като смучеше кръвта, която течеше от раните.