— Не е ли изпратен тук, за да попречи на чужденците да избягат? — запита се китаецът. — Сега вече всички знаят, че императрицата се е присъединила към боксерите, за да се разправи с християните…
— Дали ще ни спре?
— Дори може да изпрати хора да прегледат джонката — отговори китаецът.
— Какво мислиш да правим?
— Вие ще се преоблечете веднага. След половин час ще стигнем до този кораб.
— Готови сме да ти се подчиним — каза господин Мускардо. — Ще се престорим, че сме китайци от северните провинции и отиваме да се запишем в Пекин, за да участваме във войната срещу чужденците.
Бегълците започнаха веднага работа по преобразяването си в китайци. За да измамят по-добре моряците от джонката, те се измиха с шафранов разтвор и станаха по-жълти и от китайците: обуха плъстени обувки с широки върхове и много високи подметки, облякоха широки ризи от разноцветен нанкин със засмени лунички, закопчани от една страна и димното широки ръкави, които образуваха над корема двойна гънка.
За да прикрият очите си, си поставиха тъмни очила и покриха главите си с големи сламени шапки във формата на гъби. Липсваха опашките, но бившият стрелец, който беше много изобретателен, направи набързо няколко такива, като оплете колкото се може по-добре стари катранени въжета, които можеха от известно разстояние да минат за коси.
Така преправени, те се простряха в склада на кораба, като избраха най-тъмния ъгъл и скриха оръжията си под плъстените завивки, които им служеха за легла.
— Престорете се, че хъркате, и не се бойте — каза старият рибар. — Ако моряците от джонката дойдат да ви събудят, вдигайте голям шум и започнете да ги заплашвате.
— Ще счупя носа на някого — каза господин Мускардо, като грабна една глинена ваза. — Дори ще ги заплаша, че ще се обадя на мандарина Пинг Чао.
Когато старият рибар се изкачи на кувертата, военната джонка беше оставила голяма част от котвената верига да се влачи, за да попречи на малкия кораб да мине.
— Е-хей! Направете ни място! — извика рибарят, като видя, че му се пресичаше пътят.
На носа и на задната част на кораба се появиха множество войници, въоръжени с пушки и саби.
— Тук не се минава! — извика един глас.
— Да не би да е спряно плаването по Императорския канал? — попита рибарят.
— Засега — да.
— По чия заповед?
— По заповед на мандарина Пинг Чао.
— Аз съм негов подчинен — каза смело рибарят. — Дори му карам новобранци.
— Познаваш ли мандарина? — попита един офицер, облечен в синкава коприна, като се изкачи на носа.
— Той е мой покровител.
— Тогава кажи ни къде се намира.
— Гони една банда проклети християни из тези околности.
— Виждам, че си добре осведомен — каза офицерът. — Кой си ти?
— Служител на Сум.
— Хванаха ли християните?
— Мисля, че са се изпекли на чудесен огън.
— А мисионерът?
— Този, дето подмами сина му ли?
— Щом като знаеш тези работи, наистина си подчинен на Сум или на мандарина.
— Тогава пуснете ме да мина.
— Къде отиваш?
— В Пекин.
— Колко новобранци караш?
— Осмина, които не се боят от европейците.
— Доведи ги на моста.
— Спят в склада — каза рибарят. — Искате ли да дойдете да ги видите?
— Карай, пътят е свободен — отговори офицерът. — Вярвам на думите ти.
Военната джонка се оттегли, като прибра веригата. Малкият кораб на рибаря веднага се възползва от това и продължи пътя си на запад.
— Добре се отървахме — промърмори рибарят. — Сега трябва да бягаме с всички сили и да спечелим колкото се може повече път.
— Ако Пинг Чао забележи измамата, ще прати подир нас онзи кораб и ще ни потопят като книжна лодчица.
Господин Мускардо и неговите другари, преоблечени като монголци, бяха обзети от безпокойство.
— Засега сме спасени — каза Менли, като махна успокоително с ръка. И им разказа всичко.
— Смело си се държал — каза отец Георги. — Но опасността още не е минала.
— Така е — каза господин Мускардо. — Ако мандаринът отиде на борда на военния кораб, ще открие измамата и ще заповяда да ни преследват.
— Не можех да постъпя другояче — отговори рибарят. — Само миг колебание и щяхме да бъдем загубени.
— Какво ще правим сега? — попита господин Мускардо.
— Съветвам ви да останете с мен, докато дойдат боксерите. Щом се покажат, ще ви сваля на някое пусто място и ще се помъчите да стигнете до Тиеншин. Навярно там ще намерите европейските войски.