— Ако запалим факел?
— Да запалим — каза водачът на групата.
— Да запалим факел — решиха всички.
Тъй като бяха взели няколко със себе си, запалиха един и навлязоха смело в галерията.
Първото нещо, което видяха, бе куп паравани, които образуваха преграда.
Този, който държеше факела, се опита да побутне един от тях. Едва го беше докоснал, когато се чу глас: Огън!
Силен залп прокънтя по галерията, като събори на земята факлоносеца и още трима-четирима.
Бандитите, изплашени от този груб прием, се върнаха стремително назад и спряха при входа на коридора. Легнаха на земята и започнаха да стрелят.
Докато престрелката продължаваше с еднаква ожесточеност от двете страни, водачът на бандитите и мандаринът, начело на двадесет души, се бяха вмъкнали в подземния проход, за да ударят защитниците в гръб. На около петнадесет крачки в прохода чуха гърмежи, които отекваха под земята.
— Започнали са — каза бандитът. — Чужденците ще съсипят хората ми.
— Ако се забавим, няма да намерим никого. Тези чужденци, изглежда, са добре въоръжени, а и смелост не им липсва.
— Ще ги изненадаме в гръб!
— Да, защото мисля, че са се оттеглили в галерията на храма.
— Дали не са забелязали съществуването на този проход?
— Затворен е с камък.
— Ние ще го отместим. Чува се стрелбата им. Бандитът хвана една халка и дръпна силно. Плочата се отмести. Облак дим за миг ги покри и им попречи да видят какво става в галерията.
Когато се разпръсна, видяха на няколко крачки европейците и китайците, разположени зад параваните, да стрелят по посока на храма.
Господин Мускардо и Сенг се оказаха близо до плочата и веднага се обърнаха, за да забележат с ужас факела на бандитите.
— Нападнати сме в гръб! Бягайте! — извикаха те, като изпразниха пушките си.
Застанали посред параваните Мускардо, Сенг, Енрико и отец Георги бяха изложени на смъртна опасност. Щом ги забелязаха, бандитите спряха да стрелят.
— Трябва да се предадем, татко — каза тихо Енрико, като забеляза, че бандитите се стичат от всички страни.
— Да, но след като убия мандарина! — викна господин Мускардо. Съзря Пинг Чао, който бе застанал пред бандитите, и като сграбчи цевта на пушката си, се хвърли безумно върху него.
— На! — извика той, като му нанесе удар с приклада по лицето.
Мандаринът падна на земята с разбит нос.
Господин Мускардо се готвеше да му разбие черепа, но го уловиха десетина души и спряха съпротивата му.
— Убийте ме, кучета! — каза той.
— Не! — каза мандаринът, като се надигна с окървавено лице. — Искам да ми платиш за този приклад.
— Нещастнико! — извика старият стрелец.
Огледа се наоколо и тръпки полазиха по тялото му. Отец Георги, Енрико и Сенг, здраво завързани, бяха изведени навън.
От носа на мандарина течеше обилно кръв. Водачът на бандитите бе до него.
— Къде ще отидем сега?
— Къде е станът на боксерите?
— В Паликао.
— Ще отидем в Паликао и ще се повеселим малко, приятелю. Надявам се, там няма да липсват уреди за измъчване.
— Тогава да вървим.
XIII. СТАНЪТ НА ПАЛИКАО
Два часа по-късно бандитите напуснаха храма и потеглиха на север по посока към лагера на боксерите, който се намираше на запад от Пекин, до Паликао.
В три тесни клетки, присвити, се намираха отец Георги, Енрико и Сенг. Те не можеха да направят и най-малкото движение, дори и да се отбраняват от мухите и комарите, които ги измъчваха.
Зад трите клетки, пазен от четирима бандити, вървеше господин Мускардо.
Мандаринът, ожесточен от удара на стария стрелец, бе заповядал да го измъчват с „кангуа“.
Този уред за измъчване бе употребяван често в Китай. Представляваше тежка двадесет, тридесет и дори четиридесет килограма дъска с два отвора отстрани и един по-голям по средата.
Измъчваният трябваше изправен да държи врата и ръцете си неподвижни, като поддържа дъската на раменете си. Но най-страшен беше гладът. Измъчваният не можеше да се храни самичък. И много често затворниците умираха от глад, тъй като никой не им даваше храна.
Господин Мускардо не се даде лесно на бандитите. Той разби главата на не един от тях. Но въпреки това кангуата затвори врата и китките му.
Бандата вървеше по пътя доста бързо, гонена от нетърпението да стигне в Паликао и да се порадва на мъченията на чужденците.
— Какво ще правиш с тези европейци, Пинг Чао? — запита Сум, който се беше присъединил към бандата.
— И още питаш!