Выбрать главу

— Топовен гърмеж — отговори европеецът побледнял. На север, отвъд Императорския канал, целият небосклон беше осветен, като че изригваше някой страшен вулкан.

Въпреки че разстоянието беше голямо, се виждаха огромни огнени стълбове. Те се извиваха и пръскаха из тъмнината милиарди искри, които нощният вятър разгонваше по полето.

От време на време проехтяваха чести пушечни залпове, към които се присъединяваше глух топовен гърмеж.

Сигурно боксерите бяха започнали похода си и опустошаваха всичко, което срещаха на пътя си, жестоки не по-малко от тигрите, тъй като бандите им бяха събрани от най-лошите слоеве на Централен Китай.

Сенг и младият европеец, и двамата силно изплашени, изоставиха скоро веслата.

— Да бягаме! — каза изведнъж европеецът. — Ако боксерите са започнали атаката, то сигурно и мандаринът е в поход с хората на „Синята лилия“.

— Добре, господарю, да бягаме!

Напреднаха по този начин още километър, после спряха на десния бряг, където се издигаха множество дървени къщурки със сводести покриви, над които имаше върлина за развяване на знамена.

— Бързо, господарю — каза Сенг, като завърза лодката. Селището, което се разпростираше пред очите им, беше Минг. То бе едно от най-малките селца, които се намираха в околностите на Императорския канал, и при все това най-добре известно от Печилската провинция, понеже беше важен център на католицизма.

Това село, преди да бъде разрушено, имаше около сто и петдесет дървени къщурки и една черква също от дърво. Макар и слабо населено, то се смяташе за едно от най-красивите и най-чистите, тъй като мисионерите бяха вложили всичкото си усърдие, за да го направят по-приятно за обитатели те му, а също и за да покажат на другите превъзходствата на цивилизацията.

От три години цялото население бе приело католичеството, за голяма неприятност на околните села и не по-малък гняв на императорския двор, който винаги бе търсил да създаде някоя нова пречка на мисионерската пропаганда.

Много пъти разбойнически банди, тайно подклаждани от правителството, се бяха опитвали да го опожарят, за да принудят християните да се отдалечат от Императорския канал. Много пъти и отделни фанатици посягаха над живота на мисионерите.

Заплахата на европейските посланици в Пекин, към които мисионерите се бяха обърнали за подкрепа срещу тези разбойници, бяха свършили със значителен успех и селото можа да се радва на едно относително спокойствие и да се отдаде на мирно развитие.

Човекът, който бдеше за сигурността на тези триста християни, беше отец Георги, чието име вече чухме от устата на Сенг и към когото беше насочена омразата на Пинг Чао.

Младият европеец и неговият другар, след като преминаха няколко селски улици, слабо осветявани от малкото фенери с маслена книга, окачени на стълбове — лукс, чужд за времето на много китайски градове от вътрешността, — спряха пред твърде здрава ограда, която опасваше черквата и къщата на този свещенослужител.

Над къщата и черквата и около камбанарията бяха построили също и множество веранди и тераси, от които защитниците биха могли да стрелят срещу неприятеля, без да се излагат на голяма опасност.

Европеецът и Сенг, след като намериха ръчна стълба, се покачиха през оградата и през зида и спряха пред къщата, която се издигаше близо до църквицата.

Прозорците на партера бяха осветени, макар че полунощ бе минало отдавна.

— Чичо ми е още буден — каза младият европеец. — Дали не е предусетил каква опасност го заплашва?

Като видя, че вратата е отворена, той влезе решително и каза:

— Чичо, свободно ли е?

На прага се появи човек с висок ръст и внушителен вид, с дълга и съвсем черна брада, макар лицето му да не беше вече младежко: отец Георги.

Носеше черна мисионерска дреха с червен кръст на гърдите, бе един от най-обичаните и най-уважаваните мисионери в Печилската енория.

Сицилианец по рождение, от пет години вече се намираше в Китай, за да проповядва с пламенност и усърдие Христовата вяра.

Като видя да влизат младежът и Сенг, отец Георги отстъпи няколко крачки изненадан.

— Откъде идеш, синко? — попита той.

— От развалините на Киангхи — отговори младежът.

— Боксерите са се появили?

— Целият северен Китай е в пламъци.

— Баща ти го беше предвидил — каза отецът. — О, колко страшни убийства се готвят! Колко тежки дни за бедните китайци, които приеха нашата религия!

— Чичо, къде е баща ми? — попита младежът.

— Отиде да събере една група европейци — работници, които се намират на осем мили оттук.

— Знаеше ли, че боксерите са се появили?

— Предупредиха ни за това едва след заминаването на Сенг.