— Разполагам с имената на част от фирмите — обяви тя, отвори куфарчето и извади лист хартия. — Всички са неизвестни, с един-двама служители, без какъвто и да било опит.
Хвърлих бърз поглед на списъка.
— Може би са спонсорирали предизборната кампания?
— Нищо подобно. Не са дали дори цент за кмета или за когото и да било друг. Поне по документи.
— Означава ли това, че плащат директно на Рисман?
— Вероятно.
— Колко големи са договорите?
— Нищо особено, но тук става въпрос за нещо друго.
Отново разгледах списъка.
— Мислиш, че всички принадлежат на един и същ собственик, така ли?
— Да. Но не знам по какъв начин са свързани и — което е още по-важно — кой е собственикът.
— Има ли значение? — попитах аз, докато й връщах списъка. — Важното е, че имаш Рисман, който е публична фигура. Напиши за него. Пусни прожектора и гледай как се разбягват плъховете.
Рита поклати глава.
— Нима мислиш, че нещата стигат още по-нагоре?
Тя извърна глава и не отговори. Аз отново погледнах към улицата. Буикът още беше там, със свалено странично стъкло. Шофьорът се виждаше в профил. Издължено изпито лице, тъмни очила на челото и цигара в ръка. Не гледаше към нас, но това беше без значение.
— Извини ме за момент.
Отидох на бара, платих сметката и попитах жената на касата дали разполага с фишек монети от четвърт долар. Оказа се, че има два. Излязох през задната врата и заобиколих квартала. Буикът все още работеше на място със свалено стъкло, шофьорът продължаваше да пуши. Стиснах фишеците в дясната си длан, прекосих улицата и се насочих към предницата на колата. На десетина метра от нея спрях, потръпнах от студа и духнах в ръцете си, оглеждайки се за такси. За миг очите на шофьора се извърнаха към мен, после отново се насочиха в страничното огледало и оттам към Рита, седнала до прозореца на кафенето. Изминах последните десет метра. Лявата ми ръка беше отпусната надолу, а дясната беше свита в юмрук. Шофьорът отново се обърна да ме погледне.
— Как е работата? — попитах.
Той вирна брадичка, но не отговори. Не ме позна, но аз веднага установих самоличността му.
— Търся такси — поясних, навеждайки се над прозореца.
Лявата ми ръка се впи в рамката, десният ми юмрук се стрелна нагоре и навътре. Ударът беше къс, но придружен с рязко извъртане на рамото. Попадна точно в брадичката. Тялото омекна, ръката изпусна волана и безсилно падна в скута. Мъжът наближаваше четирийсет, кльощав, с лоша кожа и развалени зъби. Избутах го на дясната седалка, седнах на мястото му и го обискирах за оръжие. Беше чист, но в жабката открих револвер 40-и калибър. Вдигнах стъклото, заключих вратите и измъкнах джиесема си. Рита вдигна на първото позвъняване.
— Седя в колата от другата страна на улицата — информирах я аз.
Главата й се завъртя заедно с телефона, залепен за ухото й. Очите й се заковаха на буика.
— Сметката е платена — добавих. — Скачай отзад.
Тя сковано се изправи, огледа кафенето и излезе. Аз отключих вратите.
— Какво правиш, по дяволите?
— Този тип работи за Вини Делука — кимнах към мъжа до себе си аз.
В огледалото за обратно виждане ясно видях как свива устни.
— Не е убиец — добавих. — Мисля, че Делука го е пуснал след теб, за да разберат какво правиш. Сега може би ще ми кажеш с кого работи Рисман. Или предпочиташ сам да навържа нещата?
— Исусе Христе! — промълви тя.
— Вини Делука не се шегува, Рита. Не знам какво правиш, но по някакъв начин си привлякла вниманието му. Това не е хубаво.