— Мислиш ли, че ще ме убие? Сериозно те питам!
— Мисля, че на хората им се случват инциденти.
— Това е покушение, Майкъл!
Тя понечи да излезе от колата, но аз я изпреварих и заключих вратите. После прерових джобовете на приятелчето до себе си, измъкнах джиесема му и натиснах бутона за преизбиране. Насреща се обади глас, който ми беше познат.
— Джони Епъл! Как си, приятелю?
— Майкъл Кели?
— Там ли е шефът?
— Защо звъниш от телефона на Чили?
— Така ли се казва? — попитах аз и огледах кльощавия до себе си. — Помня го по физиономия. Един от онези типове, които се мотаят наоколо, пият кафе и на всеки две минути трошат мебелировката. Знаеш за кого говоря, Джони. Нали и ти си един от тях?
— Как телефонът му се озова у теб?
— Искам да говоря с Делука.
— Няма го тук.
— Хубаво. Ще задържа телефона. Кажи му да ми звънне, когато има свободно време.
Пауза. После насреща прогърмя гласът на престъпния бос на Чикаго.
— Ужасно ми досаждаш, Кели! — изрева той.
— Слушай какво ще ти кажа, Вини. Твоето момче тук следи Рита Алварес. Мисля, че знам защо и това никак не ми харесва.
— Не знам за какво говориш, Кели. И защо трябва да ми пука какво харесваш и какво не?
— Помисли малко и сам ще си отговориш, Вини.
Мълчание.
— Тя е моя приятелка — добавих аз и се обърнах да погледна Рита. Лицето й беше посивяло. — Освен това може да се окаже, че имаме обща цел…
— Бизнесът си е бизнес, Кели.
— Това мога да го разбера.
— Ама твоите приятелки май не го разбират.
— Тази не е от тях.
Обърнах се към Рита за пореден път. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне закуската си върху тапицерията на седалката.
— Трябва да поговорим — добавих.
Ново мълчание.
— Гарантирам, че приятелката ми няма да предприеме нищо, преди да се разберем.
— На моята възраст това си е истинска благословия — въздъхна Делука. — Задръж нещата така, пък може и да поговорим.
— А ти си прибери хората.
— Върни телефона на моя човек.
Погледнах вдясно от себе си и поклатих глава.
— В момента не е на разположение.
— Добре — въздъхна Вини. — Остави го там, където е. Пак ще се чуем.
— Чао, Вини.
Той прекъсна връзката, а аз затворих телефона и го пуснах в краката си.
— Хубаво разгледай този тип — рекох.
— Разгледах го.
— Добре. А сега да се махаме от тук.
Слязохме от колата, прехвърлихме се в нейната и потеглихме.
— Накъде? — попита тя.
— Просто обиколи квартала.
— С какво го удари?
Показах й фишеците.
— По двайсет и пет цента. Вършат добра работа, когато се нуждаеш от един удар. А ти трябва да зарежеш тази работа. Поне докато не си поговоря с Делука.
— Искаш да кажеш, че трябва да съгласувам материала си с него? — присви очи тя.
— Ако държиш да останеш цяла и невредима — свих рамене аз.
— Стига, Майкъл. Надушила съм нещо голямо.
Видях в очите й лъскавите награди, които раздават на безкомпромисните разследващи журналисти, с изключение на онези, от които капе вода, примесена с водорасли. Същите, които ще бъдат увити около шията на Рита, когато я извадят от езерото Мичиган.
— Родригес в течение ли е? — попитах.
— Не. И няма да бъде, ако ти ми помогнеш. Може би ще успея да се откача от мафията.
— Имам ли избор? — въздъхнах аз. — Колко близо си до важните разкрития?
— Минимум две седмици.
— Добре. Но ще обещаеш да не публикуваш нищо, без да си го съгласувала с мен.
— Обещавам.
— Кой хвърля въдици на общината?
— Вече ти казах, че не съм сигурна.
— Може би не знаеш всички имена, но едно със сигурност ти е познато.
— Може би става въпрос за посредник.
— Дай ми го.
След петнайсет минути безцелни обиколки из квартала все пак получих името. Дори в комплект с адреса.
15
Маркъс Робинсън седеше на плоския покрив срещу корейския магазин за хранителни стоки и се прицелваше във вратата с един никелиран револвер 38-и калибър. Разговорът му с Рей Рей продължи близо час. Информира го за всичко, което беше казало ченгето. После го повтори отначало. Рей Рей го изслуша внимателно, а след това го прегърна през раменете и обясни, че довечера „Четворките“ трябва да свършат една работа с Корееца. Маркъс се ухили и Рей Рей остана доволен. После измъкна револвера изпод дюшека и тръгна към магазина. Рей Рей си имаше работа, Маркъс — също.