— Млък! Ей сега ще те убия… — изсъска срещу него Владислав, допрял върха на копието до гърдите му.
Другият страж също се бе събудил и се изпъна до стената не по-малко уплашен. Изправи се и раненият, а от раната на шията му струеше алена кръв, потече и по лъснатата ризница. Князът разклати копието пред очите му:
— Спиш… А като съм взел оръжието от ръцете ти, докато спиш на стража, какво мога да ти сторя! Знаеш ли закона?
— Можеш да ме убиеш с него и… и няма наказание…
— Тъй. Знаеш какъв е законът. А на стража стоиш. Царя пазиш!
— Милост, княже…
— Вземи — тикна Владислав копието в разтрепераните му ръце. — Аз няма да те убия. Хващам те за пръв път да спиш на стража… и сърцето ми не дава. Но не знам аз как ще се разбереш с десетника си, като види кръвта по тебе. Е, оправи се, както знаеш. Повече аз не мога да ти помогна.
Той се отдалечи. Раненият страж успя да прикрие раната си от десетника, който дойде след полунощ да смени двамата с други двама стражи. Но раненият не скри от другарите си какво му се бе случило и тръгна из войниците дума за… доброто сърце на княза.
IV
Още не беше изминал ни първият месец от новата хиляда и първа година и в Преспа бе донесена вест, че Василий сключил в Азия мир за десет години с халифа ал-Хаким, третия от египетските Фатимиди, който беше безмилостен враг на християните. В Преспа бързо стигна и втора вест, че Василий се върнал в Цариград с цялата си войска. С тая втора вест дойде и друга: когато василевсът на ромеите събрал в двореца си всички първи велможи на империята за пръв път след последното си завръщане от усмирена Азия, застанал срещу тях във воинското си облекло и започнал с тия думи:
— А сега… българите!
Така бе предадено дума по дума на българския цар, но тая закана на василевса не го изненада. Той нареди на кавхана да свика незабавно в Охрид всички велики боляри и първи воински челници, а и той самият отиде в престолния град. За късо време в Охрид се събраха до четиридесет души боляри и войводи, също и войска се събра доста, понеже всеки от тях водеше по една малка дружина от по двайсет или трийсет, пък и до петдесет души своя лична стража със знаменосец. Най-първите от тия люде Самуил настани в своите дворци — в най-големия, горе, където беше вътрешният град, и в другите два долу, край брега на Бялото езеро, в подножието на същия висок рид, на който се издигаха още от старо време зъбчатите стени и кули на вътрешния град.
Болярският и войводски съвет се събра в големия царски дворец, в престолното помещение, в което за пръв път влизаха толкова много велможи, понеже едва отскоро бе завършено с всичките му украси, та все още миришеше в него на вар и разни бои и мазилки. Когато на определеното време се събраха в широкото помещение всички боляри и войводи, влезе и царят, следван от сина си, а той пък беше следван от двамата царски зетьове, сръбския княз Иван-Владимир и Ашот Таронит, след които вървеше и царският племенник Иван-Владислав. Царят беше облечен във войводско облекло и само на побелялата му глава блестеше не много широк златен обръч; много по-разкошно — в злато, коприна и някакви пъстри, чуждоземски пера, бе облечен неговият зет Таронит, по ромейски обичай, и някои от болярите поглеждаха със завист към него. Царят се изправи пред високия престол, поздрави събраните боляри и седна. На най-горното стъпало от дясната му страна застана Гаврил-Радомир, долу на първото стъпало и пак от дясната му страна, застанаха двамата му зетьове, а по-далеко зад тях — племенникът му. Вляво от престола застанаха кавханът Нягул Тромпе и тримата велики войводи Ивац, Кракра и Никулица; сложени бяха там, край тях, тримата, и три позлатени стола с високи облегала.
Когато царят седна, насядаха и всички останали в помещението — всеки на своето определено място, според сана си. Останаха прави само царският син, царските зетьове и братовият син на царя, като негова стража. Тук беше великият болярин Адам Колник, който бе дошъл чак от Бъдин3, великият болярин Спиридон Лешък от Червен, великият болярин Секул Чекор от Овеч4, войводата и кастрофилаксът на старата престолнина Великия Преслав, царският наместник Симеон Илица, великият болярин Велико Бучин от Средец, великият болярин Алекси Таридин от Моровизд, великият болярин Ордан Ракита от Прилеп, великият болярин Наум Чеган от Костур, тук беше Димитри Полемарх, пръв след кавхана в царството, струмнишкият войвода Драгомъж, верейският войвода Добромир, който беше женен за племенница на царя, Радой Гавра, някогашният рибар по Бялото езеро, с когото Самуил някога бе преплавал разбунената вода и сетне го бе прибрал във войската, а сега беше горишки войвода; тук бяха и войводите Димитри Тихона, Елемаг, Лазарица, Несторица, Сермон, който по-късно стана войвода и кастрофилакс на Срем.