Генералният директор млъкна. Лойд обмисля думите му известно време и накрая отговори:
— Мога да го направя.
Беранже кимна.
— Bien25. Ще свикаме пресконференция. — Той погледна през прозореца. — Предполагам, че е време да си признаем.
Книга II
Пролетта на 2009 година
Свободната воля е илюзия. Тя е синоним на непълно възприятие.
12.
В административната сграда на ЦЕРН имаше всякакви зали за семинари и събрания. За пресконференцията използваха лекционна зала с двеста места, всяко от които беше запълнено. Достатъчно бе хората от отдела за връзки с обществеността да кажат на медиите, че ЦЕРН ще направи важно изявление относно случая с преместването във времето, и пристигнаха репортери от цяла Европа, плюс един от Япония, един от Канада и шест от Съединените щати.
Беранже си удържа на думата и позволи на Лойд да заеме мястото насред сцената: ако трябваше да има жертвено агне, това щеше да е той. Симко се приближи до катедрата и прочисти гърлото си.
— Здравейте всички — започна. — Аз съм Лойд Симко. — Един човек от отдела за връзки с обществеността го посъветва да каже и какъв е правописът на името и той така и направи: — Накрая на Симко има нямо „е“, а Лойд започва с двойно „ел“26.
Всички репортери щяха да получат ДВД с обясненията на Лойд и неговата биография, но мнозина щяха да напишат репортажите си незабавно, без шанс да се консултират с помощните материали. Лойд продължи:
— Специалността ми е кварково-глуонни плазмени изследвания. Канадски гражданин съм, но работих дълги години в Съединените щати, в националната лаборатория Ферми. От две години съм тук, в ЦЕРН, и подготвям голям експеримент с Големия адронен колайдер.
Направи пауза; печелеше време, опитвайки се да накара стомаха си да се успокои. Не че го беше страх да говори пред публика — бе работил достатъчно дълго като преподавател в университета, за да са му останали подобни притеснения. Но нямаше как да знае каква ще е реакцията на нещата, които ще каже.
— Това е моят сътрудник, доктор Теодосиос Прокопидис — продължи Лойд.
Тео се надигна от съседното място.
— Тео — каза той, леко усмихвайки се на тълпата. — Викайте ми Тео.
„Едно голямо щастливо семейство“ — помисли си Лойд. Той обясни бавно на репортерите какъв е правописът на първото и второто име на Тео, след това си пое дълбоко дъх и заговори по същество:
— Проведохме експеримент тук на 21 април, точно в 16:00 часа по Гринуич.
Отново направи пауза и се вгледа в лицата на хората. Не им отне много време да схванат. Журналистите веднага започнаха да крещят въпроси и очите на Лойд бяха заслепени от светкавиците на фотоапаратите. Той вдигна ръце с дланите напред, изчаквайки репортерите да млъкнат.
— Да — потвърди. — Да, подозирам, че сте прави. Имаме причина да вярваме, че явлението с преместването във времето е свързано с работата, която вършим тук с Големия адронен колайдер.
— Как е възможно това? — възкликна Клий, сътрудник на CNN.
— Сигурни ли сте? — попита Джонас, кореспондент на BBC.
— Защо не съобщихте по-рано? — обади се репортер на Ройтерс.
— Ще отговоря първо на този въпрос — каза Лойд. — Или по-точно, нека доктор Прокопидис да отговори.
— Благодаря — изправи се Тео и заговори в микрофона. — Причината, поради която не съобщихме по-рано, е, че нямахме теоретичен модел, който да обясни случилото се. — Той направи пауза. — Честно казано, все още нямаме; в края на краищата са изминали само четири дни от Погледа в бъдещето. Но е факт, че предизвикахме най-високоенергийния сблъсък на частици в историята на тази планета и той се осъществи — точно на секундата — в момента, в който явлението започна. Не можем да игнорираме възможността да има такава връзка.
— Как може да сте сигурни, че двете неща са свързани? — попита една жена от „Трибюн дьо Женев“.
Тео сви рамене.
— Не мислим, че нещо в експеримента ни може да е предизвикало Погледа в бъдещето. Но не смятаме и че нещо извън нашия експеримент би могло да го предизвика. Изглежда нашата работа е най-вероятният кандидат…