Имало е ново голямо сриване на пазара на акциите; онези, които знаят коя година се е случило това, явно пазят информацията за себе си.
Съединените щати най-накрая са преминали към метричната система.
Индия е изградила първата постоянна база на Луната.
Води се война между Гватемала и Еквадор.
Населението на света през 2030 година е единайсет милиарда; четири милиарда от тях са родени след 2009 година и те никога не са имали видения.
Мичико и Лойд ядяха късна вечеря в апартамента си. Лойд беше направил раклет — топено сирене, сервирано върху варени картофи; традиционно швейцарско ястие, което много бе започнал да харесва. Заедно с него си отвориха бутилка „Блаубургундер“; Лойд никога не бе пиел много, но виното се лееше толкова свободно в Европа, а и той беше на възраст, в която чаша или две на ден бяха полезни за сърцето.
— Няма да узнаем със сигурност, нали? — попита Мичико, след като си хапна малко парченце картоф. — Няма да узнаем коя е тази жена, с която си бил, или кой е бащата на детето ми.
— Разбира се, че ще узнаем — възрази Лойд. — Вероятно ще узнаеш кой е бащата по някое време през следващите тринайсет или четиринайсет години — преди детето да се роди. А аз ще узная коя е тази жена, когато най-накрая я срещна — със сигурност ще я разпозная, дори и да е с години по-млада, отколкото беше във видението ми.
Мичико кимна, сякаш това бе очевидно.
— Имам предвид, че няма да узнаем до момента на сватбата ни — каза тя тихо.
— Да — съгласи се Лойд. — Няма да узнаем.
Тя въздъхна.
— Какво смяташ да правиш?
Той вдигна поглед от масата и го впери в Мичико. Устните й бяха стиснати; може би се опитваше да избегне треперенето им. На ръката й беше годежният пръстен — толкова по-малко от онова, което би искал да й даде, и толкова повече от онова, което можеше да си позволи в действителност.
— Никак не е честно — въздъхна той. — Имам предвид… Господи, дори Елизабет Тейлър сигурно е вярвала в онова „докато смъртта ни раздели“ всеки път, когато се е омъжвала; никой не би трябвало да се жени, ако знае, че бракът е обречен на провал.
Усещаше, че Мичико го гледа, че търси погледа му.
— Значи това е решението ти? — попита тя. — Искаш да отменим годежа?
— Обичам те — отговори Лойд най-накрая. — Знаеш това.
— Тогава какъв е проблемът? — настоя Мичико.
Какъв беше проблемът наистина? Разводът ли бе това, което го ужасяваше, или мръсният развод — като този, през който бяха преминали родителите му? Кой би предположил, че толкова просто нещо като разделянето на общото имущество може да премине в непримирима война с ужасни обвинения от двете страни? Кой би могъл да допусне, че двама души, които са икономисвали и спестявали и са правели жертви години наред, за да си купуват един на друг скъпи коледни подаръци като символи на своята любов, ще използват ръката на закона, за да измъкнат обратно тези подаръци от единствения човек на света, за когото те са означавали нещо? Кой би си помислил, че двойка хора, които са толкова съобразителни, че да дадат на децата си имена, които са анаграми — Лойд и Доли30, — биха се променили дотолкова, че да използват същите тези деца като пионки, като оръжия?
— Съжалявам, скъпа — каза Лойд. — Сърцето ми се къса, но просто не знам какво искам да направя.
— Твоите родители преди доста време резервираха билети, за да дойдат в Женева, същото направи и майка ми — напомни Мичико. — Ако няма да се женим, трябва да кажем на хората. Трябва да вземеш решение.
Тя не е разбрала, помисли си Лойд. Не е разбрала, че решението му вече е взето; че всичко, каквото ще направи или е направил, вече е записано в блока на вселената. Не беше вярно, че той трябва да вземе решение; по-скоро решението, което вече е взето, просто трябваше да бъде огласено.
И така…
16.
Беше време Тео да се прибере вкъщи. Не в апартамента си в Женева, който бе наричал дом през последните две години, а вкъщи, в Атина. При корените си.
А и, честно казано, щеше да е разумно от негова страна да не бъде около Мичико за известно време; в главата му продължаваха да се въртят безумни мисли за нея.
Той не подозираше, че някой в семейството му има нещо общо с неговата смърт, въпреки че когато беше започнал да чете за подобни неща, стана ясно, че обикновено точно така се случваше — още откакто Каин бе убил Авел и Ливия беше отровила Август, чак докато О’Джей бе убил жена си и астронавт на борда на космическата станция беше арестуван, въпреки привидно перфектното алиби, задето е убил собствената си сестра.