Най-накрая успя.
— Доктор Симко? — възкликна тя, поглеждайки Лойд. — Какво стана?
— Не знам.
— Имах такова… сън — каза жената. — Бях в някаква художествена галерия и гледах картини.
— Добре ли сте сега?
— Ами… не знам. Боли ме главата.
— Сигурно имате сътресение. Трябва да отидете до лечебницата.
— Какви са всичките тези сирени?
— Пожарни — отвърна той и след кратка пауза продължи: — Вижте, сега трябва да тръгвам. Може да има и други наранени.
Тя кимна.
— Ще се оправя.
Тео вече беше продължил по коридора. Лойд излезе от стаята и също тръгна нататък. Отмина младия грък, който се бе навел над друг паднал човек. Коридорът зави надясно; пред Лойд се изпречи следващата секция. Той се приближи към вратата на един кабинет и когато я докосна, тя се отвори безшумно. Всички хора вътре изглеждаха добре, въпреки че разговаряха оживено за различните видения, които бяха имали. В помещението се намираха трима души: две жени и един мъж. Едната от жените зърна Лойд.
— Лойд, какво се случи? — попита тя на френски.
— Още не знам — отговори той, също на френски. — Добре ли са всички?
— Ние сме добре.
— Без да искам, чух за какво си говорите — каза Лойд.
— Вие тримата също ли сте имали видения?
Всички кимнаха.
— Ярки и реалистични ли бяха?
Жената, която още не бе разговаряла с Лойд, посочи мъжа.
— Не и на Раул. Той е имал някакво сюрреалистично преживяване. — Заяви го така, сякаш това беше единственото, което можеше да се очаква при начина на живот на Раул.
— Не бих го определил точно като „сюрреалистично“ — обади се Раул, като че ли се опитваше да се защити. Русата му коса беше дълга и чиста и бе събрана във величествена конска опашка. — Но със сигурност не беше реалистично. Разбираш ли, там имаше един тип с три глави…
Лойд кимна, съхранявайки тази информация дълбоко в съзнанието си.
— Ако сте добре, присъединете се към нас — някои хора са паднали лошо, когато се случи това. Трябва да проверим дали няма наранени.
— Защо да не обявим по интеркома всички, които са в състояние, да се съберат във фоайето? — подхвърли Раул. — Тогава ще можем да преброим хората и да видим кой липсва.
Лойд осъзна, че това е много полезно предложение.
— Вие продължете да оглеждате — някои хора може да се нуждаят от незабавна помощ. А аз ще отида в главната канцелария.
Той излезе от стаята, останалите се надигнаха от местата си и го последваха. Лойд пое по най-краткия път към главната канцелария, минавайки покрай различни мозайки. Когато пристигна, част от административния персонал се беше навел около един от хората си, който явно бе счупил ръката си при падането. Друг се беше изгорил, бъркайки в чашата си с горещо кафе.
— Доктор Симко, какво стана? — попита го един от мъжете.
На Лойд му стана лошо от въпроса.
— Не знам. Можете ли да работите със СПО?
Човекът го погледна — явно не разбираше американизма, който бе използвал Симко.
— СПО — повтори Лойд. — Системата за публични обръщения.
Погледът на мъжа си оставаше празен.
— Интеркомът!
— О, разбира се! — откликна човекът. Английският му беше с немски акцент. — Ето тук.
Той го отведе до конзолата и натисна няколко бутона. Лойд вдигна тънката пластмасова пръчка с полупроводников микрофон на върха.
— Говори Лойд Симко. — Чуваше собствения си глас, долитащ до него от колоните в коридора, но филтрите в системата елиминираха всякаква микрофония. — Явно нещо се е случило. Няколко души са наранени. Ако сте в състояние да се движите… — Той млъкна; английският беше втори език за повечето от работещите тук. — Ако можете да ходите, и хората, с които сте, също могат да ходят, или поне спокойно можете да ги оставите сами, моля, елате в главното фоайе. Възможно е да има хора, паднали на скрити места; трябва да установим дали някой липсва. — После върна микрофона на мъжа. — Може ли да повторите това на немски и френски?
— Jawohl4 — отвърна човекът, вече превключил на другия език.
Той започна да говори в микрофона. Лойд се отдръпна от СПО-конзолата. После поведе здравите хора от офиса към фоайето, което беше украсено с дълга месингова табела, свалена от една от старите сгради — съборена, за да се направи място за центъра за управление на Големия адронен колайдер. На табелата бе изписано оригиналното значение на акронима ЦЕРН: „Европейска организация за ядрени изследвания“5. Понастоящем акронимът беше анахронизъм, но тук се отдаваше почит на историческите му корени.