Но Тео не можеше да я види — не можеше да види надменността, не можеше да види високомерието. Според него Едип, който е решил трудната гатанка на Сфинкса, е имал висок интелект, бил е голям мислител — точно какъвто самият Тео смяташе да бъде.
Гатанката на Сфинкса: какво ходи на четири крака сутринта, на два крака по пладне, и на три крака вечерта? Разбира се, човекът, който пълзи като дете, ходи изправен в зрелостта си и се подпира с бастун на стари години. Какъв остър ум от страна на Едип!
Обаче сега Тео нямаше да живее достатъчно дълго, за да се нуждае от този трети крак, нямаше да види залеза на живота си. Вместо това щеше да бъде убит на средна възраст… точно като истинския баща на Едип, крал Лай, оставен мъртъв върху утъпкания път.
Освен ако не успееше да промени бъдещето, разбира се. Освен ако не успееше да надхитри боговете и да избегне съдбата си.
„Надменност? — помисли си младият грък. — Надменност? Това е смешно.“
Самолетът започна спускането си към нощната Атина.
— Твоите родители преди доста време резервираха билети, за да дойдат в Женева, същото направи и майка ми — беше казала Мичико. — Ако няма да се женим, трябва да кажем на хората. Трябва да вземеш решение.
— Ти какво искаш да направиш? — попита Лойд, печелейки време.
— Какво искам да направя аз? — изуми се от въпроса Мичико. — Искам да се омъжа; аз не вярвам в предопределеното бъдеще. Виденията ще се превърнат в реалност само ако им позволиш това — ако сбъдването им те задоволява.
Топката отново беше в неговото игрище. Лойд сви рамене.
— Съжалявам, скъпа. Наистина, аз…
— Виж — каза тя, пресичайки думите, които не искаше да чуе. — Знам, че родителите ти са направили грешка. Но ние няма да я направим.
— Виденията…
— Ние няма да я направим — повтори Мичико твърдо. — Ние сме един за друг. Ние сме предназначени един за друг.
Лойд мълча известно време. Най-накрая продължи да говори меко:
— Ти каза одеве, че може би защитавам идеята за неизменното бъдеще твърде охотно. Но не е така. Аз не просто търся начин да избегна вината — и определено не търся начин да избегна женитбата с теб, скъпа. Но това, че виденията са реални, е единственото възможно заключение въз основа на физиката, която познавам. Математическата част е много трудна, съгласен съм, но има отлична теоретична база, подкрепяща интерпретацията на Минковски.
— Физиката може да се промени за двайсет и една години — възрази Мичико. — Има много неща, в които са вярвали през 1988 година и за които сега знаем, че не са истина. Нова парадигма, нов модел, може да замени Минковски или Айнщайн.
Лойд се чудеше какво да каже.
— Може да се случи — заяви Мичико настойчиво.
Той пак се опита да заговори меко.
— Аз се нуждая… нуждая се от нещо повече от твоето пламенно желание. Нуждая се от рационално обяснение; нуждая се от солидна теория, която може да обясни защо виденията са нещо друго, а не единственото истинско предопределено бъдеще. — Млъкна за момент и добави: — Бъдеще, в което не е предопределено да сме заедно.
Гласът на Мичико се изпълваше с отчаяние:
— Е, добре, може би виденията са от истинското, реално бъдеще, но не от 2030 година.
Лойд знаеше, че не трябва да настоява; знаеше, че Мичико е уязвима… По дяволите, знаеше, че и той е уязвим. Но тя трябваше да се изправи срещу реалността.
— Доказателствата от вестниците изглеждат доста убедителни — напомни той кротко.
— Не… не е така. — Мичико звучеше все по-твърдо. — Това не може да бъде. Виденията сигурно са от време, много по-отдалечено в бъдещето.
— Какво искаш да кажеш?
— Знаеш ли кой е Франк Типлър?
Лойд се намръщи.
— Откровен алкохолик?31
— Какво? А, загрях… Обаче аз имах предвид Типлър с едно „п“. Той е авторът на „Физика на безсмъртието“.
— Физика на какво?
— Безсмъртието. Вечният живот. Това е нещо, което винаги си искал, нали? Всичкото време на света; всичкото време, за да направиш всички неща, които искаш да направиш. Е, Типлър твърди, че в Точка омега — краят на времето — всички ние ще бъдем възкресени и ще живеем вечно.
31
Игра на думи с израза frank tippler (откровен алкохолик), който звучи по същия начин като името, изречено от Мичико. — Б.пр.