— Нали всичко е било така, Аксел? Или ти все пак не си спал в квартирата й и заедно с Бреде сте носили тялото?
Викен направи дълга пауза. Цяла минута, че и две изминаха в пълна тишина. На Аксел му трябваше време, за да започне да говори. И при целия този абсурд го измъчваше това, че и преди бяха искали да предаде Бреде.
Тишината бе нарушена от тънкия, но учудващо властен глас на Елтон.
— Трябва да приключваме — каза той и почука с нокътя на показалеца си по циферблата на своя часовник "Долче и Габана".
Беше пет часа сутринта. Викен обаче имаше разрешението да продължи разпита и да повтори всичко още веднъж. И той се върна към ролята си на злобен, хапещ ротвайлер, който никога не отслабваше хватката си. По някакво чудо Аксел още се държеше, но му трябваше все повече и повече време, за да намери отговорите дори и на най-обикновените въпроси. Защо все още държал в килера прикачващата се детска велосипедна количка? Дъщеря му вече била май на девет години? Кога количката била използвана за последен път? И къде били чорапите, с които е бил, когато е открил убитата зад вратата?
Когато го отведоха в единичната килия в мазето, навън вече се съмваше. До този момент той бе лежал на дъното на лодка, която бе управлявана от другите. Сега тя бе претърпяла корабокрушение. Тази мръснозелена килия бе брегът, на който се бе озовал гол. Имаше усещането, че бе загубил всичко.
55
Нина Йебсен влезе първа в стаята за съвещания. Поспала два часа и половина на дивана в един от кабинетите, тя бе успяла да се гримира и дори да почерни миглите си, но така и не бе намерила бельо за смяна. Пъхна в устата си първата за този ден никотинова дъвка. На вкус й напомняше ластика, който Нина бе нахапала на малки парченца, докато бе учила в началното училище. За късмет, кафето се бе оказало току-що сварено, а в джоба на джемпъра си намери опаковка тютюн за дъвчене. Щеше, значи, да издържи без храна до обедната почивка.
Появи се и Сиге Хелгарсон и приседна до нея.
— Голямата ми дъщеря повръща цяла нощ — извини се той. — А Вала бе дежурна в болницата. Пропуснах ли нещо?
Нина се премести заедно със стола си по-далече от евентуалния преносител на зарази.
— Не мисля, че някой е забелязал отсъствието ти. Тук от вчера следобед се случва какво ли не!
Сиге си пое облекчено дъх:
— Видях, че вчера са ми звънели оттук, но ми се наложи да изключа мобилния си телефон, за да мога да дремна поне два часа преди съмване. Вкъщи е просто пълен ад! Надявам се, че не Негово Величество Викен, иначе казано, самият Глас, ме е търсил?
— Викен си има и други грижи, освен тебе и домашния ти лазарет. Постарай се обаче днес да не надигаш прекрасната си глава. Ако, разбира се, не искаш да се лишиш от нея.
— Защо? Толкова ли е зле всичко?
Нина се прозя:
— Седяхме повече от дванадесет часа с този Глене.
— Намерихте ли какво да му лепнете по тези убийства?
— Да му лепнем ли? Дори парченце скоч нямаме за това, по дяволите!
Тя подскочи на стола.
— Родилното отделение! — промърмори тя.
— Нещо спешно ли е? Да не си бременна?
В този момент влезе Нурбак заедно с главния юрист на полицията Ярле Фрьоен, а след тях момчетата от "Майорстюа" и още няколко новака. Нина вече бе на вратата, където се сблъска с Викен.
— Започваме — каза той, свивайки се. — Ще се наложи да отложиш отиването до тоалетната за почивката.
Ако се съдеше по вида на инспектора, можеше да се помисли, че не бе спал въобще. Не се бе обръснал, а очите му бяха по-зачервени от обичайното. Както винаги обаче бе с чиста бяла риза и на Нина й хрумна, че целият шкаф в кабинета му е пълен с такива ризи.
— Първо ще се заемем с резултатите от разпита — започна той. — Изясни се цяла поредица интересни обстоятелства. Получихме потвърждение, че Глене няма сериозно алиби за нито един от времевите интервали, които ни интересуват. На много от въпросите отговаря мъгливо и уклончиво. Потвърждава се също така възникналото у нас впечатление за него като за лице с определени психични отклонения.
— Прочетох внимателно доклада, Викен. В него има много малко факти, които биха могли да убедят съда на първа инстанция — възрази Ярле Фрьоен.
— Още не сме приключили с него! — излая Викен и полицейският юрист предпочете да замълчи.
— Трябва да си признаем, че първият път не донесе резултатите, на които се надявахме — продължи инспекторът с по-спокоен тон и се обърна към Нурбак: — Говори ли с техниците криминалисти?