— Точно преди да дойда тук — кимна Нурбак. — Претърсили са старателно къщата на Глене в Несоден, кабинета му в клиниката на "Бугстадвейен", двете му коли и са изпратени хора във вилата му в Ларколен.
— Нещо за велосипедното ремарке?
— То, разбира се, също е претърсено. И се занимават с двата му компютъра.
— Е и?
— Трябва да прегледат още купища материали…
— Имаме ли нещо налице досега?
Нурбак прокара ръка по брадичката си:
— На пръв поглед — нищо интересно, ако не се смятат белезниците, които намерихме в гардероба в спалнята му.
Казвайки това, той намигна на Викен, но инспекторът вече се обръщаше към Нина. Тя знаеше какво я чака и събра волята си в юмрук.
— Какво става с брата близнак, когото никой не познава, дори и жената, омъжена за Аксел Глене от вече двадесет и три години?
Нина погледна тъжно към прозореца:
— Опитах се още веднъж да проверя това?
— Опитала си се?
— Сайтът на Държавния регистър на населението все още не се отваря, тоест — не напълно.
— Не се отваря ли? Това не може да бъде.
— Случва се много рядко, но…
— Само не ми казвай, Йебсен — прекъсна я Викен, — че си седяла през цялото време със скръстени ръце, докато дебилният компютърджия е седял там и се е чесал по тила?
За късмет не беше така.
— Свързах се с родилното отделение на Централната болница. Разрешение за запознаването със сведенията, съдържащи се в историята на заболяването, може да даде само завеждащият отделението. Тъкмо се канех да звънна отново там…
— Просто не мога да повярвам! — нахвърли се върху нея Викен. — Задоволила си се с телефонно позвъняване?! — и сви злобно очи той.
Нина се сви напълно на стола си. "Може пък да стана дребничка като чаена лъжичка?"— мярна й се мисълта, от което тя нервно се изсмя.
— Е, имах малко и друга работа — изцеди тя от себе си.
— Не можеше ли да си отлепиш задника от стола и да отскочиш до там? Трябва ли да ви напомням постоянно, че си имаме работа с напълно ненормален, безмилостен тип, който току-що е убил три жени? За да го спрем, трябва да напрегнем всичките си сили и да изпълним всичките стоящи пред нас задачи. Повтарям: Всичките!
Мобилният му телефон звънна и Викен погледна екрана му:
— Това е от Института по съдебномедицинска експертиза. Почивка — десет минути.
И той излезе в коридора.
— У-уф-ф! — пое си въздух Сиге. — Радвам се, че този път ми се размина.
— В момента е под такъв натиск… — каза Нина.
Сиге вдигна поглед към тавана:
— Като че ли е единственият, който усеща, че времето го притиска.
Нина не отговори, а извади мобилния си телефон и се отдалечи към ъгъла на стаята. Минута по-късно тя разговаряше със завеждащия родилното отделение на Централната болница. Обясни му за какво ставаше въпрос и подчерта от какво голямо значение била исканата информация и колко това било спешно. Той й обеща да провери всичко.
Когато съвещанието продължи, Викен вече бе успял да се вземе в ръце.
— Моля за извинение, че се наложи да прекъснем — започна той и Нина за момент си въобрази, че иска и от нея прошка за нападението си спрямо нея. Това обаче не се случи. — Звънна ми доктор Плотерюд. На практика тази жена е преобърнала планини заради нас. ДНК-тестът на Глене е вече готов. Няма никакво съвпадение с материала, открит под ноктите на Анита Елвестран.
Ярле Фрьоен постави и двете си ръце върху масата. Бяха толкова уродливи, че Нина просто не можеше да отмести поглед от тях. Огромни, бледи, с редки рижави косъмчета по пръстите и също толкова луничави, колкото и лицето, и темето му.
— Заседанието на съда е насрочено за довечера в шест — съобщи главният юрист. — Успях да отложа началото на заседанието за колкото се може по-късно. Питам се обаче дали не трябва да го отменим още отсега и да се откажем от обвиненията си.
Викен го изгледа злобно. Нина забеляза, че той се опитваше с всички сили да запази спокойствие.
— Резултатът от ДНК-теста въобще не означава край на случая — заяви той. — Има много друг материал, който изисква анализ. Вчера вечерта поговорих със свой бивш колега от Манчестър. Той е един от хората, които изцяло и напълно са усвоили методите за съставяне на психологични профили. Смята, че материалът ни е много интересен. Съгласен е, че всичко това с мечите следи било послание. Същото се отнасяло и до самия начин на убийствата, при който е направен опит да се представи всичко така, че уж жертвите са нападнати от мечка. Съветът на експерта е да се вслушаме в това послание, да се опитаме да разберем какво иска да ни каже с това убиецът и вече оттам да продължим да разплитаме този случай. Попитах го дали не забелязва в случая раздвоение на личността. Той каза, че съвсем не било невероятно да става дума за човек с два, че и повече поведенчески модела. В подкрепа на това може въобще да се кажат много неща. В частност и това, че времетраенето между убийствата е доста кратко. Моята хипотеза, както знаете, се състои в това, че братът близнак на Глене не съществува…