И там нямаше никого. В мивката бяха струпани мръсни съдове. На масичката бе оставена чиния. До нея имаше отворен плик и няколко снимки. Тя взе една от тях. На нея беше Мириам. Половината от снимката бе отрязана. Нина я обърна и прочете на гърба й: "С четвъртата ще се случи".
Викен побарабани с пръсти по бюрото. Бе току-що обръснат и от него лъхаше на скъп лосион за след бръснене. Изгладената му бяла риза бе закопчана догоре. Нина знаеше, че след провала с обвинението, което им се бе наложило да оттеглят, Финкенхаген и Ярле Фрьоен бяха извикани на килимчето при главния криминалист. Мъмренето им се бе паднало на тях. А онова, което главният криминалист не понасяше, бе това някой да се опитва да прехвърли отговорността за грешките си върху подчинените си. Наистина, щом само бе излязла от там, Финкенхаген бе извикала Викен на своето собствено килимче, но то бе значително по-меко и не се забелязваше разговорът им да бе повлиял много на инспектора. Може би Викен вече се бе запасил с хладнокръвие, така че разказът на Нина и Арве за находката в квартирата на Мириам сякаш само укрепи мнението му, че е бил прав. Сега приличаше на псе, което щом вече се е вкопчило в някого, за нищо на света нямаше да отпусне хватката.
— Нямаме време да се вайкаме за онова, което сме пропуснали — произнесе той. — Можете да бъдете сигурни, че Финкенхаген знае много добре онова, което си мисля. Помолих да се постави дежурен пред апартамента на студентката. Помолих да се заделят пари за проследяването на Глене, след като го пуснахме. Кой обаче ме послуша!?
Огледа изпод вежди кабинета, но на Нина й се стори, че забелязва доволен блясък в очите му.
— Ти трябваше да се грижиш за нея — каза инспекторът на Арве Нурбак.
— Звъннах й вчера вечерта. И сякаш всичко бе наред. Помолих я да държи на видно място номера на телефона ми и да се свърже с мене, ако има нещо.
Викен вдиша ръка:
— Направил си всичко, което си можал, Арве. Пак добре, че поне някой е разбрал с какво си имаме работа тук.
Нурбак прие похвалата, без да мигне:
— И още каква работа. Глене ми звъня два пъти през нощта.
Викен се опули:
— И какво искаше?
— Първо, около единадесет часа е звъннал в централата и е помолил да го свържат лично с мене. Когато му звъннах, той ми каза за какви тъпаци ни смята. А аз, глупакът, му звъннах, без да скривам номера на мобилния си телефон и след няколко часа той пак ми звънна. Разказа ми някаква непонятна глупост за тази Мириам. Продължаваше да ругае. Ако се съди по това как говореше, не бе съвсем трезвен. Или каквото там използва… След това ми звъня още два пъти, но аз си позволих да не му отговарям.
— Съвсем разбираемо е — съгласи се Викен. — Нина, ти отговаряш за издирването на Мириам. Всичките материали за нея проверени ли са, обновени ли са?
Нурбак я погледна.
— Трябва обаче да добавя още едно-две неща — побърза да вметне той. — Веднага ще се заема с това. Дайте ми две минути и ще имам и разпечатката на позвъняванията от нейния мобилен телефон и от телефона на Глене.
— Добре. А ти, Йебсен, провери кога е бил изпратен букетът цветя и от кого. Имам големи подозрения относно това. А къде е Сиге?
— Обади се — съобщи му Нина. — Вкъщи си е с болното си дете. Или и с двете. Обеща, че ще се опита да се измъкне по-късно.
Извили се, рошавите вежди на Викен се срещнаха над носа му като две дебели гъсеници в акт на чифтосване.
— Какво да го правиш този мъж? — изръмжа той. — Жена няма ли си?
Цветята бяха изпратени от магазина "Флауър пауър" в район "Майорстюа" в сряда вечерта, в седем без двадесет. Нина извика продавача на телефона. На него му се струваше, че си спомнял мъжа, който бил избрал този букет от девет рози с дълги стъбла. Описа го доста мъгляво, но Глене приличаше на описанието.
Продължавайки да мисли за цветята, Нина набра номера на "Справки". Така, значи, куриерът с цветята бе отишъл там в сряда вечерта. Понеже никой не откликнал на позвъняването му, той закачил букета на вратата. В петък сутринта цветята все още бяха там. По думите на Арве обаче Мириам си е била вкъщи, когато й звъннал вчера вечерта. Защо тогава не бе приела букета?
Нина отново отвори доклада, който Арве бе написал за Мириам. Онова, което тя не можеше по никакъв начин да си спомни, имаше отношение към записките му и сега това бе очевидно. Нещо, което Арве бе казал. То обаче никак не искаше да изплува в паметта й… Още не бе добавил там информацията, че тя е била сгодена с някого. Нина седеше и се взираше в текста на екрана. Мириам бе някак си споменала, че срещнала човека, за когото е била сгодена, за първи път през живота си в Норвегия. Тоест тогава, когато бе учила в колежа в Нурфьорд. Можеше да бъдат прегледани списъците на бившите ученици, но съвсем не бе задължително тогавашният й годеник да бе учил заедно с нея в този колеж. По-лесно би било да се попита някой от познатите й.