В показанията си Мириам бе споменала две свои ученички като най-добри свои приятелки. Нина си бе записала имената им. Намери в бележника си тези записки. Помисли си, че трябваше да каже тези имена на Арве, защото иначе можеше да се създаде впечатлението, че тя се бърка във възложената му работа и че й се струва, че той не работи достатъчно добре. От друга страна, Нурбак се бе заел да провери цял куп разговори по мобилните телефони, така че и без друго имаше с какво да се занимава. И ако Нина изяснеше нещо интересно, то, разбира се, щеше да му предостави възможността той да докладва на началството за това. Щеше да й бъде само благодарен. И тогава тя можеше да му напомни за уговорката им да пийнат заедно по бира.
Тя се готвеше да звънне на "Справки", за да вземе номерата на мобилните телефони на тези приятелки, когато в кабинета й нахлу Викен:
— Е, вече е наш!
Нина никога не го бе виждала толкова радостно оживен.
— Снимките, които сте намерили с Арве в квартирата на Мириам, са целите в ясни отпечатъци от пръсти. И как мислиш, чии са те?
Не бе трудно да се досети, но тя не искаше да му развали удоволствието от изненадата, която й бе поднесъл.
— На Глене — каза Викен с цялото спокойствие, на което бе способен. — На доктор Аксел Глене.
Нина имаше усещането, че й предстои да скочи върху въртяща се въртележка.
— Значи има вероятност той да й е изпратил тези снимки? — опита се предпазливо да възрази тя.
Викен забарабани с пръсти по касата на вратата:
— Звъннах на Фрьоен. Дори той възприе, както трябва, тази информация, Нина.
На лицето му се четеше: "Какво ви казвах?" Поради това бе още по-важно да му кажеше онова, което бе успяла да научи.
— След като Мириам е пристигнала в Норвегия, тя е завързала сериозни отношения с един човек. Били са сгодени. Точно сега се опитвам да разбера кой е бил той.
Викен махна с ръка:
— Това ще почака, Нина. Трябваш ми за друго. Само дявол знае как ни притиска времето. Отиваме да хванем Глене още сега с целия ни наличен екип.
63
Цялата сутрин Освалд бе неспокоен. Разхождаше се насам-натам из фоайето, ръмжеше глухо и въобще не обръщаше внимание на онова, което му казваше Сигни Брюсетер. Не яде и не й позволи нито да го изкъпе, нито да го приведе в ред. Нощните дежурни й бяха казали, че така се бил държал и през нощта — разхождал се в кръг из стаята си и съвсем не бил лягал. Възбудата му се бе предала дори и на Тура, която седеше в инвалидния си стол и почти непрестанно скимтеше. Сигни вече неведнъж се бе изкушавала да звънне на Мете Мартин и да й каже какво ставаше при тях, но реши да се опита да издържи до идването на Осе Берит. Нали Осе Берит можеше да укроти Освалд, колкото и възбуден да бе той.
В единадесет и петнадесет входната врата изскърца и Сигни въздъхна с облекчение. Във фоайето обаче се появи не Осе Берит Нюторпет, а значително по-възрастна от нея жена. Дребничка, слабичка старица с накъдрена сребриста коса и с очила с дебели стъкла.
— Чух, че днес нещата тук не са наред, и реших да дойда по-рано — каза тя.
Сигни се взря с отчаяние в нея:
— А Осе Берит няма ли да дойде?
— Осе Берит е в болнични — подаде й сухата си набръчкана длан старицата. — Казвам се Ингеборг, Ингеборг Дамхаут. Едно време работих дълги години тук.
Сигни се усмихна мъжествено. Осе Берит бе толкова мощна и яка, че можеше да се скрие зад гърба й, когато Освалд лудуваше. А какво можеше да направи тази изсъхнала клечка с него?
— А какво й е на Осе Берит?
Старицата въздъхна:
— Някак си изведнъж й се струпа много. Във фермата й дошли от полицията и преобърнали всичко наопаки. Дори и подовете разковали. И нервите на Осе Берит не издържали.
Сигни сведе глава.
— Ясно е, че някой тук, в селцето ни, пакости, а след това клевети всякак си хората — изпръхтя с негодувание Ингеборг. — Е, какво, Освалд, как така се разхождаш и трополиш, а не искаш да ядеш? Така ли е?
— Освалд хваща мечето!
— Добре, добре — изгугука Ингеборг. — Ти и това можеш, разбира се, Освалд, но сега ела насам и седни!
И тя прегърна високия пансионер през кръста и го поведе към обедната трапеза.
— Ингенборг хваща мечето! — извика Освалд и старицата избухна в смях.
— Ох, да можеше някой да види това! — изкудкудяка тя, триейки сълзите си и сякаш дори и Освалд се позасмя малко.
Тя донесе мляко на масата и Освалд веднага изпи цяла чаша. Наля му още и му намаза филия хляб с масло, и той се нахвърли с апетит на това.