Викен изхъмка.
— Готов съм да се съглася, че самата тази госпожичка вярва в това — призна той. — Наивна душица! Никой не може да се учуди на това, че Глене манипулира умело хората. Тази добродушна провинциалистка не е единствената, която му е позволила да я върти на пръста си.
Мобилният телефон на инспектора звънна. Той слуша няколко минути мълчаливо, след което каза:
— На крайбрежната "Акер-Брюге" ли? А предупреди ли централата? Добре, ще сме там след две минути. И още нещо… Нина казва, че тази Мириам е била сгодена. Трябва, разбира се, да проверим и това… А, вече? — и той закима, оставяйки събеседника си да се доизкаже. — Чудесна работа, Арве.
И той се втурна с всички сили по стълбището и скочи в колата. Докато Нина сядаше, той спусна страничното стъкло и закрепи върху покрива синята лампа, като включи сирената. Докато те, свирейки със спирачките, се носеха по "Бугстадвейен", той обрисува с кратки, отсечени фрази ситуацията:
— Преди четири-пет минути е засечено отново обаждане от телефона на Глене. Намира се на крайбрежната "Акер-Брюге" или някъде близо до нея. Слава Богу, че поне един може да работи добре.
Нина закопча предпазния си колан. По време на спешни излизания тя предпочиташе лично да кара колата, а не да е пътничка на Викен.
— А какво става с човека, за когото Мириам е била сгодена? — попита тя.
— Арве отдавна е научил за това, всичко това е споменато в доклада му. Това е някакъв младеж, с когото се е запознала в колеж някъде в Западна Норвегия. Сега живеел в Бразилия.
— Сигурно ли е?
— Ама, разбира се — въздъхна снизходително той. — Арве е проверил и препроверил всичко.
Лавирайки умело, той изпревари колона от коли. Мобилният му телефон звънна отново. Той намери слушалките в жабката и ги пъхна в ушите си.
— Да! — подхвърли раздразнено той, но интонацията му веднага се промени. — Благодаря много за позвъняването, но не може ли да почака?… Е, добре, тогава ще го обсъдим веднага.
Пресече под диагонал кръстовището на червено и се понесе покрай Дворцовия парк, като от време на време вметваше кратки междуметия.
— Много ти благодаря — приключи разговора той. — Ще ти звънна.
Извади от ухото си слушалките и ги захвърли настрани.
— Беше Плотерюд. Относно частиците кожа, открити под ноктите на Елвестран. Потвърдили са се предположенията за ДНК-профила. Тези частици са от човек, сред близките роднини на когото може да има някой, който страда от Синдрома на Даун. Знаеш ли какво е това? Умствено изостанал. Това обаче не може кой знае колко да ни помогне. Тази госпожичка е можела да издраска който и да е мъж в този град. Плотерюд обаче каза още нещо и то трябва да се обмисли по-добре.
Нина не се решаваше да го отвлича с въпросите си от управлението на колата, но Викен продължи сам:
— В косата на Елвестран са намерили следи от слюнка и са ги анализирали.
— И какво, профилът при тях друг ли е бил? — предпазливо се поинтересува Нина.
Инспекторът натисна още повече газта надолу по "Льокевейен".
— Точно така, друга, та друга. Не е човешка слюнка!
Нина се вкопчи и с двете си ръце в седалката. Струваше й се, че в ръцете си държи сноп нишки, които бяха се оплели напълно.
— А меча, по дяволите. На самец, мечок — изръмжа под нос Викен.
65
Аксел се събуди от неприятна миризма. Вонеше на развалено месо. Той се обърна от единия си хълбок на другия. Тази миризма бе предупреждение за него. Отвори очи и не видя нищо. "Може би съм ослепял?" — хрумна му. Опита се да вдигне ръка и усети остра болка около рамото си, сякаш там го бяха ужилили пчели. Не му се удаде и да размърда ръце, защото те бяха притиснати плътно една до друга и вързани зад гърба му. Аксел завъртя бавно глава първо в едната посока, след това — в другата. Очите му свикнаха с тъмнината и той видя ивица светлина, падаща под наклон някъде отгоре.
— Мога да виждам — промърмори той и се опита да седне.
Рязка болка прониза главата му, той изгуби отново съзнание и падна по гръб.
"Какво е станало там, Аксел?"
Гласът на баща му е безстрастен, в него няма и следа от гняв. От това е още по-страшно, отколкото, ако беше сърдит.
"Не знам."
Гледа надолу, но забелязва, че баща му поклаща бавно глава: "Да не ме мислиш за идиот, Аксел?"
"Не, татко."
"Бил си там. Освен вас двамата, там не е имало никого другиго. Моля те да ми разкажеш какво стана."
Аксел не отмества поглед от обувките на баща си. На светлината, падаща през прозореца на хола, те са червено-кафяви. Той има договорка с Бреде. Ако я наруши, нямаше кой друг да защити брат му.
"Попитай Бреде" — успява да каже той.