— Инжектирах й същото лекарство, което ще бия и на тебе. Тя ще поспи още малко. Сега и ти можеш да заспиш, а след около час ще се събудиш — посочи с ръка към мъхнатата планина той. — Тогава ще се окаже, че си там, зад решетката, заедно с този звяр.
Той се наведе към Аксел и заби спринцовката в ръката под рамото му.
— Какво ти е, Глене? Ти какво? Не обичаш ли мечета?
67
И тъмнината отново го обгърна. Той плуваше през нея. Всичко се отдалечи в някаква далечина, всичките му усещания бяха изопачени. "Намерих те, Аксел." Някъде горе той вижда лицето й. "Мириам" — казва той. "Съжаляваш ли за нещо, Аксел?" "Не. Търсех те тебе. Цял живот съм те търсил." Тогава тя му се усмихва отгоре: "Искам да живееш". И затваря с пръсти очите му. По склона нагоре се изкачва върволица от хора, които преминават през врата. Носят свещи в ръцете си. Застават в кръг и гледат отгоре към него, лежащия долу. Даниел се навежда към него и поставя цвете на гърдите му. Роза. Том плаче неудържимо, без да се крие. "Опитвах се да бъда добър баща, Том. Опитвах се да се сближа с тебе." Бие е с малка черна шапчица, а лицето й е скрито зад воал. Тя притиска Марлен до себе си. Очите й са студени, тъмносини и приличат на скъпоценни камъни, чието име той не помни.
Аксел седна рязко. Белезниците се люлееха на китката на едната му ръка. Ръцете му бяха свободни. Вонята бе толкова силна, колкото и преди. Той обаче усещаше и някаква нова миризма на нещо по-влажно. Тя го удряше на вълни по лицето. Всеки път това бе съпроводено от някакъв хриптящ звук. Аксел седеше, опрян на решетката. "Заключен— хрумна му мисълта,— заедно със звяра!" Опипа с ръце пода около себе си. Напипа нещо, вдигна го от пода и го повъртя в ръце, опитвайки се да разбере дали може да го използва като оръжие. И веднага разтвори ръце, едва разбрал какво бе това. Останки от човешки крак.
— Нурбак! — закрещя той, скочил на крака, и започна да разтърсва решетката.
Вляво от него се разнесе подрънкване на верига. Нещо ставаше с мъхнатата планина. Животното се събуждаше постепенно. Отстъпвайки, Аксел се отдръпна колкото се можеше по-далече от него. И в този момент капакът се отвори и от тавана нахлу светлина. След това долу слезе Нурбак:
— Наспа ли се, Аксел?
Гласът му бе радостен и звънлив.
— Разбрах, че не се шегуваш! — извика Аксел. — Сега отвори тази дяволска врата! Звярът се събужда, не чуваш ли?
— Да — прошепна Нурбак. — Сега ще се събуди. Да видим какво ще стане, разбираш ли?
Той насочи лъча светлина към купчината вълна до стената. Видяха се две черни очи.
— На мечето му бе добре при мене. Аз не измъчвам животните. Да съм го прехранвал обаче, не съм. Дадох му само да поодраска първите две, които докарах тук, след което отново го приспах. На последната й се наложи да пожертва краката си. Така че сега му се пада да си похапне вкусничко. И не е чудно какво още му се иска — да се прибере по-скоро в бърлогата си.
Нурбак окачи фенера на стърчаща от тавана кука и го обърна така, че почти цялото помещение се оказа осветено.
— Трябва да е достатъчно светло, за да можем да виждаме както трябва какво се случва — понижи тон той. — По принцип, когато животните се събуждат след сънотворно, леко се олюляват и не се ориентират съвсем добре в обкръжаващата ги обстановка, но не и това. То е зло и раздразнено. И уплашено също, точно като тебе.
Аксел хвана висящия катинар и се опита да го отскубне:
— Какво искаш? Кажи ми какво искаш да направя. Какво ти трябва?
Нурбак пъхна ръката си през отвора и взе нещо, което лежеше на пода в горното помещение:
— Точно там е, по дяволите, целият проблем, Глене. Че ти нямаш нищо, което да ми трябва. Вече нямаш. Е, имаш някакви парички, но те не ме интересуват. И освен това имаш твоята съпруга, една такава красавица, която не изпуска добрия мъж. Цяла вечер лудувахме с нея.
Аксел чу, че онзи се смееше.
— Срещнах я в "Смюгет". През онази нощ тя изтегли печелившия билет, защото можеше също да се озове тук. Не подхождаше обаче по възраст. Богът на случайността й помогна.
Той се приближи плътно до решетката и насочи видеокамера към Аксел.
— Разкажи ми как беше — каза той. — Разкажи ми какво беше да чукаш Мириам, а аз ще ти разкажа за твоята жена.
— Мръсник! — зави Аксел, опитвайки се да хване свободния край на белезниците си и да ги махне от ръката си.
— Разкажи ми и ще те пусна. Интересно дали е искала да правиш с нея същите неща, които искаше и от мене?
Приближи камерата до самото лице на Аксел.
— Винаги си ми харесвал, Аксел — промърмори той и прокара дланта си покрай вратата на решетката, като стисна силно рамото на Аксел. — С удоволствие ще послушам как разказваш…