Аксел натисна клаксона.
— Хваща мечето! — разбра той воплите на това същество. — Освалд хваща мечето!
Аксел даде газ. Огромното тяло се плъзна по капака и падна в канавката. В огледалото за обратно виждане се виждаше как дангалакът се измъкна на пътя и тръгна нагоре по склона.
68
Четвърт час преди затварянето младежът на щанда на бензиностанцията в Омуен започна да засича касата. Като че ли всичко излизаше. Имаше не по-малко от половин час, откакто бе минал последният клиент. Той го познаваше. Това бе старата даскалица, която някога му бе класна ръководителка в началното училище. Не й бе трябвала нито капка бензин, а само вестник и нещо за ядене. Той обаче бе разбрал, че Сигни Брюсетер се бе отбила, както се казва, защото й се бе искало да поклюкарства. Както обикновено, го бе засипала с въпроси за това с какво се занимавал, какви били плановете му за бъдещето и други подобни. И освен това бе напирала да разкаже за работата си, защото — видите ли — от опеката им там бил избягал някакъв болен от Синдрома на Даун. От непрестанното грачене на Сигни човек можеше да се побърка. Младежът си бе представил как взима най-големите клещи, които имаха, и удря с тях лелката по черепа, за да го остави на мира. Вместо това обаче й бе казал, че има спешна работа в гаража, и тя най-сетне си бе тръгнала.
Застана на вратата на стаичката отзад, където обикновено си почиваха, и погледна екрана на телевизора, висящ на стената. От него му се усмихваше широко Джеки Чан. Младежът вече бе гледал този филм и знаеше, че скоро щяха да покажат нещо готино. Пъхна хамбургер в микровълновата печка. Канеше се първо да го излапа, а след това да тръгне за вкъщи, но реши да го вземе със себе си и да си го изяде у дома. Да му се наслади спокойно там, настанил се удобно пред телевизора. Младежът извади хамбургера от микровълновата печка и го пъхна в найлонов плик, в който вече имаше брой от местното вестниче "Гломдален" и кутийка с енергийна напитка "Ред бул".
Точно в този момент на бензиностанцията спря кола. Като че ли бе нисан "Микра", бяла, но не съвсем. Жените обичаха такива цветове. Колата мина покрай бензиноколонките и спря. От шофьорското място се изсипа мъж, който се приближи, залитайки към вратата. Отвори я и застина, поклащайки се точно на прага. Младежът, работещ на бензиностанцията, никога нямаше да забрави тази гледка. Половината лице на мъжа липсваше — от края на косата и надолу, до самата брадичка. Долу, под бузата се люлееше нещо, което можеше да е око. Светлото му яке бе обляно цялото в кръв. Мъжът се вкопчи в щендера за вестници. Изглежда, че се опитваше да каже нещо, но от окървавената му уста се разнасяше само нещо нечленоразделно. Тогава той вдигна ръка. От нея висеше нещо, закачено на белезници. Приличаше на длан и парче от ръка, малко до над китката.
Младежът, работещ на щанда, отстъпи в стаичката за почивка. Хлопна вратата след себе си и превъртя ключа. С треперещи ръце извади от джоба на гърдите си мобилния си телефон и набра номера за спешно повикване на полицията.
69
В събота през нощта, на 27 октомври, в 1 часа и 10 минути в район Оснес на област Хедмарк стартира полицейска акция. В горските дебри на север от Омуен силите за бързо реагиране обкръжиха къщичката, принадлежаща на младшия полицейски инспектор от полицейския окръг на Осло — Арве Нурбак. Снайперистите и патрулите с кучетата заеха позициите си в пълна бойна готовност.
Вратата на колибата и два от прозорците бяха широко отворени. Ръководителят на операцията приближи до устата си мегафон и заповяда на всички, намиращи се в къщата, да излязат веднага. Нямаше никаква реакция, дори и след като заповедта бе повторена. В 2 часа и 23 минути къщата бе осветена от всички страни от ярката светлина на прожекторите, поставени върху таваните на докараните там коли, и бойците я щурмуваха. Първият, нахлул през вратата, извика на намиращите се вътре да излизат, но не получи отговор.
— Чувам някакви звуци отвътре — докладва той по микрофона на каската си. — Като че ли хленчи дете.
Дадоха му разрешение за проникване в къщата. Вътре се носеше нетърпима смрад. В хола нямаше никого, в кухнята и спалнята — също. Вратата към съседното помещение бе заключена и пред нея поставиха часовой. Избиха капака на отвора, водещ към мазето. Именно оттам се разнасяха звуците. Единият от тримата бойци легна по корем и предпазливо пропълзя към края на отвора. Вонята там бе още по-силна. От тавана на мазето висеше фенер, хвърлящ слаба светлина. Мазето се оказа доста по-дълбоко, отколкото можеше да се предположи отвън. Помещението бе разделено на две от метална решетка. Полицаят се наведе по-надолу и светна със собственото си фенерче. В ъгъла зад подвижната стълба, водеща надолу, и с гръб към него седеше, сгърчило се, някакво същество. Сега то се обърна към светлината. Полицаят видя широко бледо лице, а от дръпнатите очи като че ли капеха сълзи. Мъжът седеше и люлееше на ръце нещо неясно с размерите на кукла. Зад него в неестествена поза лежеше тяло.