— Какво правиш тук?
Отговор не последва. Приближи се още един боец:
— Слизам долу. Момчето е със Синдром на Даун. Като че ли при него има още един човек. Изглежда е в безсъзнание.
И той скочи в полумрака с пистолет в едната ръка и фенерче в другата.
— Не трябва да стоиш тук — каза той. — Какво имаш там?
И той освети онова, което държеше в ръцете си седящият. Отначало не разбра какво беше това, но изведнъж се отдръпна рязко назад и притисна гръб в стълбата. Светлината на фенерчето изтръгваше от тъмнината лице на откъсната човешка глава.
В 4 часа и 15 минути в двора на къщичката бяха изнесени останките на двама души, които бяха намерени там. До едната от стените в мазето имаше купчина екскременти. Специалистът от Комисията за защита на дивите животни нямаше съмнения какво животно ги бе оставило. Следите около колибата потвърдиха догадката му. Както се виждаше, раните по телата на загиналите заедно с тази последна информация позволяваха да бъде определена причината за смъртта им. Щом само се развидели, през гората тръгнаха четири групи от ловци. Трябваха им три дни, за да проследят и обкръжат мечката, която, както предполагаха, бе държана в мазето на къщичката. Мечката бе застреляна и разфасована. В стомаха й ловците намериха полусмлени останки от нещо, което някога бе човешко същество.
В събота, на 27 октомври, в 12:00 в полицейското управление в Осло бе свикана пресконференция. Залата за съвещания на четвъртия етаж бе препълнена от представители на пресата, при това повече от една трета от тях бяха журналисти от чуждестранни медии. Полицията бе представена от началника на управлението, от главния криминалист на управлението, от началника на Дирекцията за разследване на престъпленията срещу личността, а също така и от началничката на отдела за разследване на насилствените престъпления — старши полицейски инспектор Агнес Финкенхаген, която излезе със съобщението по така наречения случай за мечите убийства. Тя заяви твърдо, че той вече можело да бъде смятан за разкрит, и увери присъстващите, че пресата щяла да бъде постоянно информирана в съответствие с появата на нови данни, свързани с този случай. В същото това време тя помоли да се прояви разбиране, защото това бил много труден ден за полицията. Случаят бил не само страшна трагедия за загиналите и близките им, но и бил нанесъл тежък удар по репутацията на полицията на Осло.
Щом само бе предложено да се премине към отговори на въпроси, в залата се възцари пълна какофония и бе необходимо доста време, за да се успокои малко аудиторията и задаваните въпроси да се чуват. Финкенхаген седеше бледна и отслабнала, с падаща от очите й козметика, и се опитваше да овладее гласа си. Мнозина от представителите на пресата явно не бяха в състояние да схванат веднага онези, меко казано, сензационни сведения, които бяха огласени, и поради това задаваха въпроси, отговорите на които бяха лесни. Представителите на вестник "ВГ" обаче бяха — напротив — учудващо добре информирани. Техният репортер, жена, веднага попита за младшия полицейски инспектор Арве Нурбак и ролята му в разследването, а също така и за отношенията му с една от убитите жени. Това бе съвсем неочаквано за Финкенхаген и тя се опита да се отърве с общи фрази, наричайки го "сътрудник на полицейския окръг на Осло", така че на началника на полицейското управление му се наложи да й се притече на помощ, въпреки че самият той не бе все още посветен изцяло във всичките подробности по случая.
— След като серийният убиец е участвал лично в разследването и сигурно е оказвал влияние върху хода му, това би трябвало да повлече след себе си определени последствия и за самата полиция. Какви са те? — не се отказваше репортерката.
Финкенхаген седеше неподвижно и гледаше журналистката от, ЗГ". Като цяло, тези въпроси не бяха адресирани към нея. Тя се обърна към началника на полицейското управление и по очите му разбра какво щеше да последва след този въпрос. Усети, че главата й се замайва. А той отговори:
— Ще направим подробен разбор на действията на всичките участвали в тази операция представители на личния състав, в това число — и на ръководителя. В настоящия момент, разбира се, е твърде рано да се каже до какви решения ще стигнем. Още отсега обаче можем твърдо да заявим, че в дадения случай, ако става въпрос за утвърждаването на длъжност на сътрудници на полицията и за контрола върху работата им, се е случило нещо, което не би трябвало да се случва при каквито и да било обстоятелства.