Тя прекоси стаята и спря пред него:
— Хриптя малко, но това е без значение.
Той стана от стола и приседна на края на бюрото.
— Мириам — каза той. — Ако се прочете обратно, ще се получи "маирим". Почти толкова хубаво.
Прегърна я. Тя се притисна към него. Аксел отметна косата от лицето й, притисна нос до шията й и вдъхна аромата й. Той му напомни за нещо, забравено отдавна.
Телефонът звънна и той се наведе към бюрото, без да я изпуска от ръцете си.
— Готов ли си да приемеш първия? — попита го Рита, която сигурно звънеше, за да му напомни, че прегледът е трябвало да започне още преди десет минути.
— Давай го в кабинета ми. Предупреди ли го, че имаме студентка на практика?
— Предупредих го, предупредих го. И още нещо, Аксел. Току-що се обадиха от "ВГ". Казах им, че си зает.
— От "ВГ" ли? Какво искаха?
— Някаква журналистка… Фредвол. Искаше да говори с тебе? Казах й да звънне по обед.
Аксел изведнъж се подразни:
— Чуй ме, Рита! Нямам време да си приказвам с "ВГ"!
— Е, добре — каза разстроено тя. — Какво искаш да й кажа?
— Кажи й, че днес имам твърде много работа. То си е и така.
19
— Тук може приблизително да се разбере какво означава да си хирург — отбеляза инспектор Викен, когато с младшия инспектор Арве Нурбак надянаха еднократните зелени престилки, същите шапчици и сини калцуни. — И според мене е повече от достатъчно. Все още не съм срещал лекар, на когото бих се доверил.
— В момента приличате повече на готвач — усмихна се Нурбак, когато ги пуснаха в ярко осветеното помещение за аутопсии в мазето на Централната болница в Осло.
Викен не понасяше бюрокрацията и се бе отправил към Съдебномедицинския институт без знанието на началничката на отдела Финкенхаген.
— Скоро е обедната почивка — каза той, сбърчвайки нос, — но тукашната миризмичка някак не те навежда на мисълта за ядене, нали така?
В залата вече имаше двама души, наведени над стоманена маса. От предишни срещи Викен познаваше добре единия от тях — дребна жена на около четиридесет и нещо с ярко гримирано кукленско лице. Работеше отдавна със съдебната медичка Дженифър Плотерюд и бързо си бе изяснил колко остри са и умът й, и езичето й, така че се отнасяше към нея с уважение, с каквото рядко удостояваше някого другиго. Викен знаеше много за повечето от онези, с които работеше заедно. В главата си имаше цял каталог от полезни сведения за тях, като дори си записваше това-онова, и много пъти се бе опитвал да изкопчи от Дженифър кой вятър я бе довял в Норвегия. Защото не би могла да напусне Канбера и да замине за другия край на света само защото бе срещнала онзи мъж, фермера от Румерике, за когото после се бе и омъжила! Когато обаче се отнасяше до личния й живот, Дженифър се превръщаше в сфинкс, така че Викен още не бе стигнал до дъното на тази история.
Никога преди не бе виждал втория човек — мъж със среден ръст, очила и грижливо гледана брадичка.
— Фредрик Увесен — представи се брадатият и се изкашля. — Старши научен сътрудник в Зоологическия институт.
— Увесен е най-добрият им специалист по хищниците— заяви Дженифър на граматически безупречен норвежки, но със силен австралийски акцент.
Въпреки че под калцуните носеше обувки на високи токчета, на нея й се налагаше да се повдига нагоре, за да стига до стоманената маса, на която работеше.
— Докъде стигнахте? — попита Викен и хвърли поглед към тялото, което за последен път бе виждал в гората, на няколко километра нагоре по склона над Улеволсетер.
Гръдният кош бе отворен, а сърцето и двата бели дроба — извадени.
— Утре ще сме готови с предварителния доклад за аутопсията — обеща му Дженифър.
Викен не можеше да си спомни случай, в който да бе обещала нещо и да не го бе направила.
— Време на настъпване на смъртта?
Съдебната медичка надяна гумени ръкавици:
— Преди четири-пет денонощия. Най-много — шест.
Викен се намръщи:
— Значи, седмица след като бе обявена за издирване. Така че ще ни се наложи да помислим с какво се е занимавала в горския парк през всичкото това време. Според вас може ли по състоянието на тялото да се заключи, че е лежала четири или пет денонощия в гората?
— Не мога да го потвърдя със сигурност — заяви Дженифър, — но и не мога да го изключа. Ето какво имаме още: Намерихме под ноктите й доста много мазилка. И по дрехите й има. Може и да не означава нищо, но във всеки случай не е от гората.
— Признаци за действия от сексуален характер?
— Не се забелязват.
— Виждал съм много животни, одраскани от мечка. Драскотините по шията й гърба не могат да бъдат сбъркани с друго — вметна Нурбак.